България трябва да е готова да приеме и да интегрира в икономиката си не по-малко от 500 000 бежанци. Това твърди в интервю за Епицентър.бг Илия Налбантов, председател на сдружение „Джордж Маршал”-България.
– Г-н Налбантов, телевизионните репортажи ни показват драматични кадри от бежанската вълна, заляла Европа и спокойни разкази за обстановката в България. Наистина ли сме оазис на спокойствието?
– Спокойствието у нас е относително и временно. То е резултат от имиджа, който си създадохме в последната година – че условията тук са лоши, че не предлагаме икономическа интеграция на мигрантите. Затова те търсят алтернативни маршрути към Западна Европа. Но кризата в Сирия ще се задълбочи, миграционният натиск ще бъде повсеместен, а в публичните изяви на отговорните фактори няма и намек за дългосрочна стратегия какво ще прави България, когато това се случи.
Чуваме, че можем да приемем 1600 души, което е смешна цифра на фона на прогнозите, които правят турските служби за 8 милиона бежанци от Сирия към Европа. Ние трябва да имаме стратегия колко от тези 8 милиона ще останат в България.
– Колко според вас?
– Не по-малко от 500 000 души.
– 500 000?! Това е стряскаща цифра. В рамките на какъв период?
– Да речем, на една година. Но кризата може да ескалира и в по-кратки срокове. Не се знае как ще се развият събитията в Сирия и какво ще се случи, ако няма зона за сигурност, както настоява Турция. Намесата на Русия допълнително ще катализира процеса. Борбата с „Ислямска държава“, нарастването на усилията за военно решение ще увеличи в кратки срокове бежанския поток.
– Има и друга хипотеза, свързана с метеорологичните особености – че студът ще накара бежанците да потърсят подслон и храна в България. Какво да очакваме?
– Ние трябва да сме готови за не по-малко от 500 000 души. С адекватна политическа, административна и икономическа култура бихме могли да ги вкараме в българската икономика.
– Засега обаче от бежанския поток печели само мафията която организира нелегалните трансфери. Повтарят ли се събитията от времето на югоембаргото, когато организираната престъпност процъфтя?
– Разбира се. Щом има възможност за нелегално осъществяване на свръхпечалби, законите на организираната престъпност са категорични – бързо се създават инструментите и хората, които да вършат нелегалната дейност.
– Парламентът увеличи драстично наказанията за трафик на хора. Това ще уплаши ли трафикантите?
– Не. Ще се изградят перфектни механизми за изплъзване от закона, ще се създадат мрежи от адвокати, съдии. Ще изгорят дребните риби, големите ще останат недосегаеми. Мръсните пари ще влязат в сивата икономика и ще генерират нова престъпност.
– Мрачен сценарий…
– Мрачен, но, за съжаление, верен.
– Хиляда военни тръгват към границата ни с Турция. Унгарците използваха водни струи и газ срещу щурмуващите границата. Какво би могла да направи българската армия в подобна ситуация? Може ли да тръгне срещу жени и деца със сила?
– Не. Армията не може да използва тези инструменти. Те са само в прерогативите на полицията. Овен това да използваш такива средства срещу бежанци е смешно. Между Унгария и България има разлика. Там има концентрация на хора на определени места. При нас има дълга граница с Турция. Тук не може да се концентрира масов поток.
– Нашите офицери тръгват за респект?
– За респект и за логистична подкрепа на жандармерията и гранична полиция. Армията няма да бъде включвана в преките действия на гранична полиция, защото това ще бъде нарушение на закона. Счита се, че армията не е засегната от корупционните схеми, които съществуват в полицията на оперативно ниво. Поне в рамките на логистиката ще бъде изключена възможността за нарастване на риска трафикантите да купуват полицаите.
– Армията следователно е по-малко корумпирана от полицията?
– При отношения с хора винаги има възможност за корупция. Армията е обучавана за други дейности и няма как бързо да се поддаде на изкушението от подкуп. Вярвам, че моралните устои сред българските професионални военни са силни. Но ако те продължат да оперират в нетипична за техните функции среда, никой не може да каже какъв ще бъде негативният ефект и върху армията. Възниква въпросът кои сили експериментират с морала на войската. Без ясни планове за развитие на отбранителните способности беше намален фонд работна заплата на министерството на отбраната. За това също трябва да се мисли. /цялото интервю: epicenter.bg/
Илия Налбантов е роден на 4 октомври 1957 г. Служил като офицер в българската армия от 1979 до 1999 г. От 1999 г. до сега работи като експерт в областта на политиката на сигурността в Министерство на отбраната. От август 2014 г. до юни 2015 г. е началник на политическия кабинет на военния министър. Специализирал в Европейския център за изследвания на сигурността „Джордж Маршал” – Германия. Председател на сдружение „Джордж Маршал клуб” – България.
