„Демокрацията е нещо много лошо. Но по-добро от нея още не е измислено”.
Така смята Чърчил и е абсолютно коректен -защото за управляващия елит, демокрацията е от жизненоважно значение. Това важи със стократна сила за България, където дали си управляващ или опозиция, се различава само с по една нула повече или по-малко в банковата сметка. Като тази нула на следващите избори се компенсира с две. Или на по-следващите.
Всъщност демокрацията в сегашния и вид има пряко влияние върху стандарта на живот на политическата класа, която приема решенията си съвсем демократично и в съответствие с волята на народа – по-точно в съответствие с волята на около 1-2 % от народа, като при това не подлежи на никакъв контрол.
Периодично някой политик бива “правосъдно отстрелян” – отстранен от властта, но това се случва не защото е извършил огромно престъпление (такива неща вършат абсолютно всички овластени), а защото е имал лошия късмет да нагази чуждестранни интереси – на световната олигархия…. (Къде е Бисеров?)
Съвсем демократично у нас се насаждат евро-атлантически ценности. Какви са тези ценности, къде са записани, спазва ли ги някой, бори ли се за тях – това вече няма никакво значение. Но когато някой трябва да бъде заклеймен – веднага се задейства мантрата: евро-атлантически ценности. И заклейменият вече е повален и стъпкан съвсем демократично….
А в същото време тече нонстоп своеобразен политически многобой у нас. Участниците, в огромната си част, са само онези, които по някакъв начин са били свързани с комунистическия режим преди 1989 г. Необвързан с бившата комунистическа номенклатура или със структурите на ДС, просто няма никакъв шанс да излезе на терена. В най- добрия случай такъв необвързан може да се уреди като обслужващ персонал на състезателите…
И така – Топ 5 на политическия многобой в европейска България:
1. Мултимошенически предизборния обещания. Те се забравят на другия ден след изборите, услужливите медии никога, ама никога повече не ги споменават, а напомнянето им се счита за лош вкус, както и честността.
2. Свръхлъжи при съставяне на коалиции, и свръхграбежи при тяхното задействане. В такива отношения : проститутки- сутеньори, е от значение само кой е по-малко прецакан. Впрочем – на следващите избори ролите обикновено се разменят.
3. Държавното управление, по-конкретно Народното събрание, действа така: на депутатите не може да им се търси наказателна отговорност нито за това, което говорят в залата, нито за това как и какво гласуват. Законодателят е разчитал на тяхната съвест. По – точно – на пълното отсъствие на такава.
4. Неспазването на законите започва от най-високо ниво и това е закон! Всеки надолу по веригата трябва да спазва все повече закони и правила, като крайно бедните, които у нас са повече от 70 %, биват малтретирани с цялата сила на закона, който най-вероятно са нарушили или от глад или от незнание.
5. Евроценностите са най-тежката тояга, с която управляващите налагат по главите всички под тях. Ако някой си позволи да ги оспори, бива заклеймен като “комунист”. А всъщност огромна част от управляващите са забогатели “случайно” потомци на “комунисти”.
