Дългосрочният модел наложен на България – икономическа ликвидация и депопулация

Най-сетне на всички българи трябва да им стане ясно, че състоянието на страната ни не зависи от имиджа или харизмата на един или друг премиер, или от гръмките имена в съответното правителство на поредната „Голяма надежда“.

Проблемът за България идва от избрания дългосрочен модел (тук не може да се говори за стратегия, тъй като стратегическото мислене липсва – бел.а.) за държавата ни, свързан с осъзнатото решение на нас, българите/наше ли е наистина?/, да се впишем в глобалната система за разделение на труда, в качеството ни на суровинен и нискотехнологичен придатък за богатото ядро на системата.

Или, казано по-просто, България предпочете да жертва целия натрупан до момента научно-технически и индустриален потенциал, заради бленуваната мечта децата й да се окажат в така жадувания „цивилизован свят“. Днес ние сме едни от големите световни зърнопроизводители, както и сме известни с евтините секс-почивки по Черноморието ни, но с това предимствата ни приключват.

Затова, когато по инерция обучаваме децата си да стават инженери, физици и химици, а не, например, екскурзоводи, изведнъж за тях няма поле за професионална реализация и на младите им се налага да поемат по трънливия път на емиграцията. В същото време туристическата ни индустрия изпитва хроничен недостиг от камериерки, сервитьори и морски спасители, които да поемат обслужването на чуждестранните гости в огромните ни туристически комплекси.

Виждате, че всяка година, уж бедната ни страна, харчи стотици милиони, за да подготвя висококвалифицирани кадри, които още с приключване на образованието си напускат страната ни, за да предложат услугите си, напълно безплатно, на и без това благоденстващите, наблюдавано от нашата камбанария, наши западни партньори.

И в тази връзка, винаги съм казвал, че колкото по-ограничени са нашите политици, толкова по-големи почести и внимание ще им се оказват отвъд Калотина, защото тяхното неадекватно поведение само бетонира нашето положение на безкраен източник на различен род (трудови, суровинни и т.н. бел.а.) ресурси.

Що се отнася до вдигането на кредитния рейтинг на страната ни преди години и в условия на бушуваща първа вълна на глобална икономическа криза, то това беше по-скоро един инерционен ефект от цялостното сравнително стабилно състояние на икономиката ни, на фона на протичащите процеси в глобален мащаб. Тогава, ако си спомняте, гърмяха Гърция, Испания, Италия, Исландия, Кипър и в подобна компания държавата ни, с нейната все още финансова стабилност, характерна с това, че вече сме научили магарето да не яде, но то все още проявява последни признаци на живот, се открояваше със своите макроикономически параметри, свързани с ниските нива на задлъжнялост и бюджетни дефицити.

За всяко правителство, оттук насетне, ще е все по-трудно да „кърпи“ положението на страната ни, тъй като диспропорциите в стопанството ни са се разширили дотолкова, че издутият балон може всеки момент да се пръсне. И това ще е в пряка връзка с евентуално бъдещо решение да се прекрати наливането на пари в пясъка, наречен режим на валутен борд.

Затова, пак казвам, за страната ни няма принципно значение дали ще я управляват „леви“ или „десни“ правителства! Тук въпросът единствено е в това, кой от местните олигарси, спонсориращи „лявата“ или „дясната“ идея, ще имат възможност, в рамките на мандата си, да решат своите бизнес проблеми, в условия на деградираща национална икономика.

На фона на влошената бизнес среда и икономика пенсионната реформа бе стопирана – възрастта за пенсиониране няма да се повишава през 2015 г. Защо? Отговорът на този въпрос се съдържа, в голяма степен, в разсъжденията по-горе. Факт е, че в България работещите са малцинство, по отношение на всички останали категории граждани, което е абсолютен нонсенс. И в тази връзка се правят палиативни опити нещата да се наместват по един или друг начин. Но ние разбираме, че подобни опити са предварително обречени на неуспех по простата причина, че оттук насетне националната ни система на образование ще продължи да бъде ориентирана към подготовка на кадри за партньорските ни икономики, а не за българската.

Разходете се до който искате университет и ще видите с какво настървение безброй агенции за работа в чужбина, маскирани под всякакви благовидни форми на студентски бригади, стажове и обмяна на опит, прибират нашите завършващи висшисти на принципа, че на „харизания кон зъбите не се гледат“. Докато нацията ни продължава да провежда своето ритуално самоубийство, ще е трудно, за който и да е министър, дори и най-„социалния“, да постигне каквото и да е решение, успешно борещо процеса на демографска катастрофа в страната ни.

Факт е, че се наблюдава сериозна депопулация на територията на цялата ни държава освен в две-три пренаселени градски агломерации. Но, бъдете сигурни, че в Брюксел се мисли по въпроса и аз прогнозирам, че съвсем скоро страната ни ще бъде снабдена с достатъчно имигранти от Близкия изток, които, поне временно, да запушат пробойните, предизвикани от дефицита на човешки ресурси. Не случайно в този регион на света активно се внедряват всякакви технологии, предизвикващи непрекъснати конфликти, включително военни и принуждаващи населението да търси по-спокойни места за своето чисто човешко оцеляване. От тяхна гледна точка България е едно от добрите места за започване на нов живот.

––––––––

* Д-р Митко Хитов, икономист и преподавател в УНСС.

Със съкращения от БГНЕС