85 големи предприятия са закрити само за пет години – между 2008 и 2013 г. Заедно с тях са фалирали много свързани с тяхното производство средни и малки компании.
Това заявява изпълнителният председател на Българската стопанска камара Божидар Данев на семинар за актуалните проблеми на пазара на труда.
По думите му, цитиращи статистиката, са обезглавени цели сектори, като за горепосочения период е изчезнало всяко пето средно предприятие. С 12% се е свил броят на малките фирми, като са се увеличили единствено семейните микропредприятия.
Тези данни, по думите на Данев, означават само едно – бизнесът се маргинализира.
„Не се внедряват нови технологии, няма нови идеи и нови продукти. Нашата икономика се превръща в икономика на бедните и непродуктивни услуги. Вместо да се реиндустриализира, България се деиндустриализира“, изтъква още той.
Вследствие на всичко това, между 2008 и 2014 г. работните места в страната са намалели с над 380 000.
В същото време драстично се разтваря ножицата между качеството на работната сила, произвеждана от образователната система, и уменията, търсени от бизнеса. Расте броят на хората с висше образование, но за жалост, пазарът няма нужда от тях, защото техните специалности често не отговарят на потребностите на икономиката.
Данев подчертава, че икономиката търси висококвалифицирани хора с определени компетенции, но не ги намира. Голяма част от населението е неграмотно или без никакви умения, а на пазара няма работа за нискоквалифицирани хора.
По думите му, единственият шанс за хората без образование са туризмът и селското стопанство, където те могат да бъдат полезни, обаче само ако се управляват и ръководят интелигентно.
В тази връзка Божидар Данев отбелязва, че икономиката и осигурителната система са скачени съдове, поради което сривът на икономиката заради кризата води до бум в разходите за пенсии, защото хората са се втурнали да търсят различни канали да получат сигурен доход, какъвто е пенсията.
От 2.5 млрд лв. през 2000 г. разходите за пенсии са нараснали на 8 млрд лв. през 2014 г., предимно заради скока в броя на инвалидните пенсии. През 2000 г. те са били 200 000. 14 години по-късно те вече са били 450 000. С 50% – от 10 млн. лв. на 15 млн. лв., са се повишили и разходите за болнични.
Сериозна е диспропорцията в заплащането на труда. Хората, които произвеждат добавена стойност, печелят по-малко от заетите в администрацията, показват данните.
„Младите хора не искат да работят в реалната икономика, те предпочитат безрисковото и добре платено работно място в администрацията. Това създава ценностна система, която не е икономически обоснована, а се управлява от бюрокрацията“, подчертава Божидар Данев.
Той обръща внимание на факта, че възнагражденията в сектора с най-големи загуби и задължения – енергетиката, са нараснали 5,5 пъти от 2000 до 2013 г., като според Данев това е алогично и може да се обясни с монополното положение, свръхрегулацията и силните политически влияния в този сектор.
