Преди няколко седмици представих сценарий за кризисна ситуация в университета в Харвард, където студентите трябваше да разиграят хипотетична криза от Студената война с ядрени оръжия.
Осъзнаването, че кризата може да ескалира в ядрена война, шокира младите студенти, които никога не са се замисляли за това, особено за етап, когато играта премине от безобидни преговори в реална заплаха от ядрена катастрофа. („Аз буквално се изпотих“ – каза един от участниците по-късно.)
Възможна ли е днес? След края на Студената война, Съветският съюз и неговият военен съюз се разпаднаха отдавна, а САЩ и Русия съкратиха своите ядрени запаси. Какво би могло да предизвика ядрен конфликт? Как ще започне използването на ядрени оръжия и как ситуацията ще се развива след това?
За съжаление, заплахата от ядрена война все още е възможна. Днес, както и по време на Студената война, военно планиране, политически погрешна преценка и човешка слабост може да доведат до размяна на ядрени удари.
Част от проблема се крие във факта, че Русия вече открито заявява за използване на ядрени оръжия при всеки сценарий в случай на загуба на своята превъзхождаща сила.
Повторение на абсурдни събития, както по време на Студената война, когато НАТО доминира в Европа, а Русия е една слаба държава с голяма, но не много мощна армия.
Руската федерация все още няма особено добри възможности за прехвърляне на войски извън нейните граници, и не може да издържи дълго, в случай на мащабна битка със способен противник.
В резултат на такъв дисбаланс на силите, Кремъл прие доктрина за „деескалация“, според която Русия заплашва да използва ядрени оръжия в конфликт, за да спре настъпление на враг.
(А Китай има публичен ангажимент никога да не използва ядрени оръжия пръв. В случая и Пекин вероятно има такъв план, ако отношенията между Китай и САЩ се влошат и се стигне до война).
Как такава доктрина може да влезе в сила по време на криза? Сега залогът в отношенията между Русия и Запада е много по-малък, а руснаците не управляват глобална империя, която е идеология на революция.
Все пак, това не означава, че руските лидери, включително президентът Владимир Путин, ще приемат резултатите от Студената война.
Така че, представете си ситуация, в която успехът на Русия в Украйна вдъхнови руското правителство под ръководството на Владимир Путин да провери хипотезата, че НАТО като политически съюз може да бъде разбит с демонстрация на сила.
В този случай, Кремъл ще се опита да повтори украинската операция от 2014 г., само че този път на територията на страна от НАТО, може би, балтийска или Полша. „Малките зелени човечета“ ще започнат да помагат на усилията на „сепаратистите“ да отделят част от територията на алианса.
Но този път те ще срещнат яростна съпротива, защото вместо мудната и неорганизирана украинска армия, както бе през 2014 г., руснаците ще се сблъскат с добре обучени войници с превъзходни западни оръжия, които бързо ще се справят с „доброволците“ от Русия и ще демонстрират целия арсенал на иззетите оръжия.
Кремъл, виждайки как плановете му се рушат, ще увеличи двойно залога. Напразно вкопчвайки се в предположението, че НАТО се разпада и ще захвърли жертвата на руската агресия, Mосква ще изпрати редовни руски войски на помощ на „братята“.
Само че лидерите на Алианса, въпреки руските очаквания, ще задействат член 5 от Устава на организацията. Ще започне истинска война.
След като западните сили изчистят небето от отстъпващите руски самолети, ще започнат да нанасят удари по руските войници и да унищожават руската техника в количества, превишаващи дори най-песимистичните прогнози на Генералния щаб на Руската федерация.
Руските загуби, които ще могат да се наблюдават в реално време и по целия свят в интернет, ще са много тежки. Скоро руснаците ще осъзнаят, че в перспектива са изправени пред унизително поражение.
И още по-лошо – те могат да се уплашат от продължаване на контраофанзивата, но вече в Русия.
Идеята, че НАТО може да се окаже в Русия, ще ужаси генералите и президента, особено когато местното население гледа как смазват техните войници в чужбина.
В този момент Кремъл ще започне да заплашва с ядрено оръжие. В отговор Западът отново ще поиска руснаците да напуснат територията на НАТО, подкрепяйки тези искания с офанзива срещу руските сили, с потвърждаване на готовността на САЩ, Великобритания и Франция за употреба на ядрени оръжия.
Какво се ще се случи след това, в политически план е твърде трудно да се предскаже. Ако руснаците отстъпят и границите бъдат възстановени – кризата ще приключи.
В другия случай Москва може да се откаже от блъфове и да играе ва банк, нанасяйки ограничен брой ядрени удари срещу цели на НАТО, включително малък брой летища и командни пунктове, за да „разреди обстановката.“
(Тази стъпка не е толкова налудничава, като се има предвид, че такива сценарии са разработвани от Кремъл през 1999 г., когато на власт се намираше един по проамерикански президент, Борис Елцин, и такива сценарии често се практикуват).
Докато светът научава от новините, че в Европа са се взривили ядрения оръжие, Кремъл ще излезе с предупреждение: „Войната свършва тук и сега, всички сили се връщат по местата си. Или се сърдете на себе си. „
Няма да е изсъхнало още мастилото на руското искане и НАТО ще даде бърз, точен и мощен отговор.
Aлиансът ще избере няколко символични цели: руският флот в Черно море или Балтийско море ще бъдат унищожени от ядрени оръжия от подводници.
Руската територия няма да бъде засегната (за момента). Всички стратегически сили на Запада вече ще са в повишена бойна готовност, и се подготвят за атака на ядрената инфраструктура в цяла Русия, включително и Москва.
На свой ред Русия ще бъде готова да нанесе удари по стартовите позиции на междуконтиненталните балистични ракети на САЩ, както и по укритията за подводници и стратегически въздушни бази в Съединените щати, Великобритания и Франция.
Ако руснаците реагират с нова ядрена атака на територията на НАТО, ще последва съвместна англо-американска (или англо-френско-американска) атака срещу руските съоръжения, разположени в близост до района на бойните операциите, което може да бъде последният опит на Запада да убеди Москва, че е необходимо да се оттегли.
Веднага след като на руска територия избухне първата ядрена ракета, хардлайнерите сред политиците и военните ще поискат ответни удари по САЩ или Великобритания, за да си отмъстят и да демонстрират своята решимост.
Ако кризата премине тази точка и в резултат на ядрени удари в много страни бъдат избити и ранени стотици хиляди хора, можем да очакваме изпълнението от всички тези страни на плановете им от времето на Студената война, защото те наистина са единствените страни, които имат такива планове.
И след това Съединените щати и Русия, подтиквани от чувството на страх и военната логика, ще опитат възможно най-скоро да атакуват ядрените сили на противника, включително командните центрове, намиращи се в близост до големи градове като Вашингтон и Москва.
Внимателно разработеният план за ядрена война, с „най- елегантни“ и сложни варианти за развитие, ще бъдат разбити в разгара на хаоса.
Дори и като се вземе под внимание внезапно унищожаване на оръжия, неработещо дефектно оборудване или дефектни оръжия, неутрализирани поради техническа неизправност, става дума за атака с няколкостотин ядрени оръжия, едновременно попаднали във всяка страна, включително и в достатъчно количество за Канада, Великобритания и Франция.
По- голяма част от източното крайбрежие на САЩ ще бъде заличено от лицето на Земята. Дори и ограничен удар ще доведе до унищожаване на Вашингтон и ядрените обекти на ВМС от Вирджиния до Флорида.
На запад най-силно ще бъдат засегнати Сан Диего и Сиатъл. Ще изчезне Oмаха, където е центърът на стратегическото командване на САЩ, заедно с ракетни бази и летища в планинските щати. Падането на ядрени отпадъци ще се отрази на огромна площ в земеделския център на САЩ.
Веднага след края на битката губернаторите ще поемат контрола на техните щати, докато се появи отново някакво подобие на централизирано управление.
Национална гвардия, заедно с полицията ще трябва да се справя с изплашени и сериозно ранни хора. Войници и полицаи ще направят всичко, за да спасят запасите от храна от хората, засегнати от изгаряния и осъдени на евтаназия.
В допълнение към ужасната човешка цена, ще претърпи огромни щети крехката и технически зависима инфраструктура на САЩ.
Към региони, който не са засегнати от ядрената война, от New England на север до дълбокия Юг , ще се насочат огромни потоци от бежанци от други щати .
В крайна сметка с гражданските вълнения няма да бъдат в състояние да се справят дори и специалните полицейски и военни организации. Ето защо военно положение ще бъде въведено за дълго време .
В Русия ситуацията ще бъде още по-лоша. Пълното разпадане на Руската империя, което започна през 1905 г. и бе прекъснато по време на съветската епоха, окончателно ще завърши . Ще започне втората гражданска война, а Евразия в продължение на десетилетия, ако не и повече, ще се превърне в смесица от национални държави начело с авторитарни лидери.
Нещо от руската държава може да възкръсне от пепелта, но вероятно винаги ще бъде задушавано от Европа, която няма да прости огромната разруха.
Аз не съм професионален експерт по Китай, за да предвидя дали е възмножна такава ситуация в Тихоокеанския регион.
И аз не съм в състояние да се предотвратя това, но допускам следното развитие: слабото и несигурно китайско правителство, което ще се сблъска с огромни загуби, може да се паникьоса и да избере тактиката на използване на ядрено оръжие като крайна мярка, с надеждата да шокира САЩ, така че те да прекратят огъня.
В този случай, разрушаването на САЩ може да бъде дори по-опустошително: за да се постигне максимален ефект, малките стратегически ядрени сили на Китай почти сигурно ще ударят по американски градове, като започнат от вътрешната страна на Западния бряг.
САЩ ще оцелеят в някакъв смисъл. Китайската народна република ще престане да съществува като политическа единица, както и Руската федерация.
Описаната ситуация е само една хипотеза, и като цяло е малко вероятна, но това не означава, че по принцип не може да се реализира.
Но като цяло такава ситуация не е невъзможно, както и не е неизбежна, или дори вероятна. Въпреки това, някои фактори могат да предизвикат трагедия.
И тези фактори означават, че вероятността за такава погрешна преценка, която може да доведе до ядрена война, сега е по-висока, отколкото по всяко друго време от 1980 г. насам.
Следва отново да се вземе на сериозно тази заплаха, защото тя представлява опасност не само за националната сигурност на САЩ, но и за нашето колективно съществуване като цивилизация.
http://nationalinterest.org/feature/how-america-russia-could-start-nuclear-war-12826?page=show
Превод: Непознато
