Споразумения от сорта на Трансатлантическото партньорство са съвсем естествен резултат от световното политико-икономическо развитие през последните няколко десетилетия и по-специално от т.нар. глобализация.
На нас, обикновените граждани, тази глобализация ни бива представяна като нещо прекрасно, като невероятна възможност, открила се пред ВСИЧКИ хора на света да пътуват, където поискат, да работят, където и каквото поискат, да печелят все повече и повече.
В рекламните брошурки за идиоти, озаглавени „Чудесата на глобализацията“, нещата се развиват горе-долу по следния начин. Събуждате се една сутрин в София с прозрението, че средата, в която пребивавате дълго време, вече ви е тясна, че ужасно ви пречи да се развивате личностно и професионално.
За да дадете тласък на развитието си, решавате да отидете на работа в Париж, Виена, Ню Йорк, Монреал или Канбера. Речено-сторено. Осъществявате желанието си, започвате несравнимо по-хубава и по-добре платена работа на някое от горепосочените места, чувствате се личностно и професионално удовлетворени и всичко това благодарение на глобализацията.
Само че за да работи гробализацията, продължава рекламната брошурка за идиоти, и за да можем всички ние да се възползваме от нейните чудеса, трябва да се съгласим да приемем няколко съвсем простички неща, като Трансатлантическото споразумение, например.
