Работата е там, че смъртта наистина е неизбежна в един по-широк смисъл и е единственото сигурно нещо на този свят. Сама по себе си тя не е никаква новина, защото се случва във всеки миг, но към друга посока искам да насоча вниманието ви. Имам достатъчно наблюдения, за да твърдя, че българските медии отразяват с патологично настървение смъртта заради самата смърт.
Няма да влизам в подробности и да разяснявам коя смърт от журналистическа гледна точка е новина и коя не – за съжаление има такава класификация – и как трябва да се отразяват подобни събития: криминално или политическо убийство, масово клане от психопат или военно престъпление, трагичен инцидент или нещастен случай, самолетна или автомобилна катастрофа. Смея да твърдя, че огромната част от медиите в България и най-влиятелните от тях подлагат на истински психически тормоз своите зрители, читатели и слушатели, като ги облъчват предимно с новини, в които смъртта е основна тема. Оттам и усещането, че на всеки
празник се случва нещо фатално.
Всъщност произшествия, криминални престъпления и трагедии се случват и са се случвали постоянно. Те са само част от живота ни. За много хора дори по-малката част от него. Медиите обаче ги превръщат в център и основна тема. Само как звучи – смъртта е основната новина в българския живот. Ако в това маниакално медийно втренчване имаше дори и малък опит за осмисляне и задълбочаване, може би щеше да има някаква полза, но е факт, че българският медиен интерес към смъртта не надхвърля границите на сензацията и лешоядното внимание към разложената плът.
Той е напълно чужд на огромните духовни въпроси, които смъртта поставя. Впрочем те намират своите отговори именно на Възкресение Христово, което за пореден път бе засенчено от поредната трагедия и отразено с битови и идеологически клишета. Това не значи, че трагедията, сполетяла затрупаните строителни работници във Варна или удавените туристи в Охридското езеро или децата в Лим и „Индиго“,
трябва да бъде омаловажена.
Още повече че в изброените случаи става дума за престъпления, извършени по небрежност от други хора. Има обаче начин и мярка, а иначе казано – професионални стандарти, според които подобни новини трябва да бъдат поднесени от екрана на телевизора, сайта или страниците на вестника. Именно поднесени, а не изстреляни в упор така, че те оставят без дъх.
Да не говорим за безбройните криминални престъпления, катастрофи на пътя и битови произшествия, които медиите превърнаха в първа новина от близо петнадесет години насам. Това е пълно изкривяване на действителността и нека го кажа отново, опасно психотронно оръжие, което дестабилизира допълнително и без това лабилната българска психика.
Отравя и разяжда душата, помъглява ума и го прави беззащитен към нахлуването на всякакви демони. Страничните и дори преки ефекти от консумирането на български медии са страх, агресия, ужас, тревожност, стрес, гняв, а в края на краищата и цинизъм, който се появява първо като защитна реакция, а
после прераства в апатия.
Ще кажете, че това е показано във филма „Телевизионна мрежа“ още преди четиридесет години и не е български феномен. Ще възразя, че наситеността, страстта и примитивността, с която българските медии показват смъртта, са уникални и че никъде по света няма толкова смърт в новините освен там, където се води истинска война. Да не говорим за вкуса и начина на показването й.
Българската журналистика никога не е била на кой знае какво ниво, но в момента деградацията й е равна на тази на политиката. Перманентният кошмар, който ни организират всяка вечер по новините, е терор, а не информационна емисия. Ако спрете за известно време да си го причинявате, ще видите, че ще ви стане по-добре, и това въобще не е шега.
Криминални престъпления и убийства има, откакто Каин е убил Авел. Те обаче не изчерпват цялото човешко съществуване. Нещо повече. Преди две хиляди години в една затънтена провинция на Римската империя две жени открили празен гроб. Новината, че Христос е победил смъртта, обиколила света и го променила завинаги. Обикаля го и днес и променя напълно живота на онези, които имат очи да видят, уши да чуят, сърце и ум да приемат.
Тази новина е станала новина не защото била сензация, а защото била истина. Само си помислете – преди две хиляди години на две хиляди и триста километра от Рим. Без нито една медия и нито един журналист.
ЯВОР ДАЧКОВ
