Само 20% от българите смятат, че страната върви към по-добро

Едва 20% от българите смятат, че страната върви към по-добро, 63% – са на мнение, че нещата отиват към по-лошо. Доверието към кабинета е 30%, недоверието – 58%.
Това показват данните от ежемесечния Политически и икономически индекс на „Галъп интернешънъл“. Изследването е проведено между 26 март и 2 април сред 1011 пълнолетни българи в цялата страна, чрез пряко интервю по домовете.

Доверието във властта не е продължило своя лек ръст от предишните месеци, но не е и потеглило надолу, сходна е логиката и в очакванията за икономиката, личните финанси, цените, безработицата, констатират социолозите.

43% очакват общото икономическо положение в страната да се влоши в идната година, само 14% – да се подобри, а една трета смятат, че ще остане същото.

Половината от запитаните очакват материалното положение на собственото им домакинство да остане същото, при една четвърт негативни очаквания и една десета позитивни. Близо две трети очакват цените да растат, една пета – да останат същите, едва 5 на сто – да падат.

38% очакват безработицата да расте, 33% – да остане същата, а 14% – да намалява.

Доверието в правителството към началото на април е на нива от 30%, а недоверието – 58%. По отношение на парламента съотношението е 18% положителни оценки срещу 71% отрицателни.

Разколебани в последните два месеца изглеждат част от избирателите на основната управляваща партия – ГЕРБ. Това е нормалното за политиката у нас постепенно изхабяване на подкрепата в управляващите в хода на мандата, коментират социолозите.

Въпреки това 22,6% продължават да заявяват, че на парламентарни избори биха гласували за ГЕРБ срещу 14,8% за БСП. Това са проценти сред всички имащи право на глас и не са прогноза за изборния резултат.

Ако, хипотетично, сега имаше избори за парламент, в него биха попаднали ГЕРБ, БСП, ДПС (6,4%), Реформаторския блок (5,1%) и Патриотичния фронт (3,4%), а с реалистични изгледи да са в него са „Атака“ (2,5%) и АБВ (2,0%).

Няма сериозни промени в доверието към политиците. Известно изключение е  Румяна Бъчварова, която с поемането на новия пост в МВР очаквано повишава доверието си до 23%, с което утвърждава мястото си сред най-одобряваните министри.

Идните месеци ще покажат дали има съществена динамика в доверието към президентската институция. В последните месеци традиционно около една трета оценяват президента положително, а около и над една втора – отрицателно.

С изборите и установяването на новото правителство всички показатели за икономически очаквания показаха лека положителна тенденция – във връзка с настъпилото известно политическо успокоение. Сега тази тенденция изглежда разколебана, а идните месеци ще демонстрират ще има ли нова посока на показателите за икономически очаквания или пък те по-трайно ще се стабилизират, обобщават от „Галъп“.