Осмокласничката Маринела живее в село Царева ливада, Габровско. Учи в гимназия в града. Тази седмица тя ставаше в 5.30, за да иде до училище. Удобните влакове ги спряха. Билетчето й струваше лев. Питате се колко по-скъпо й излиза пътуването с автобус. Няма такава дилема – автобуси между Габрово и Царева ливада не пътуват.
Иван е от Клисура. Учи в Карлово. За да хване първия час, той трябва да е на гарата половин час след полунощ. Карате го да си вземе автобус. Разбира се, че ще вземе. Струва 3.20 лв. в едната посока, а влакът му излизаше 1.35. Майката е продавачка и взема чисто 350 лв., а бащата работи в оръжеен завод срещу 550 лв. Ако ги дадат. Иван има и братче. Сметнете билетите, умножете ги по дните в месеца и ще разберете що значи разликата от 1.85 лв. Иван е щастливо момче. Защото за много семейства в региона това са добри заплати, а при други поне един от родителите не работи.
Мария е на 29 г., от Асеновград. Не е най-прекрасният град в България, но пък е на прага на Родопите. Преди 3 години щастието й се усмихва и успява да си намери работа в хотел в Пловдив, между жп гарата и центъра. Влаковете между Асеновград и Пловдив са мотрисите „Сименс“, пътуват през половин час и в тях Мария са чувства като бял човек – чисто, уютно, удобно. Разписанието е прекрасно, благодарение на него тя може бързо да се прибира в Асеновград – детето й е малко, в детска градина, често се налага да го взема по-рано. Знаете ги децата – разболяват се, капризничат, не искат да ходят, искат първи да ги вземат.
В понеделник властта спря влаковете на Маринела и Иван. В сряда им каза, че може да ги върне. Депутатите от транспортната комисия препоръчаха връщането (пожелателна декларация), транспортният министър Московски поиска да му върнат взетата субсидия (40 млн., които обаче не са взети, а са предназначени за дългове), шефът на БДЖ Владимиров пък каза, че няма как да се върнат всички, защото част били стари. И всички вкупом настояха за Стратегия. И я обещаха. Сякаш не е тяхна работа да я направят. Сякаш същият този министър не бе вече такъв в мандата на ГЕРБ, сякаш същият този шеф не управляваше вече БДЖ.
Мария от Асеновград се надява да няма повече спрени влакове, защото няколко за Пловдив са предвидени за ликвидиране от 1 февруари. На нея Бойко Борисов й каза, че е много лошо да пътува комфортно и удобно. Защото икономическата ефективност изисква пътниците да са натъпкани като в консерва. И защото „предишните“ имали неблагоразумието да вземат тия приятни мотриси на изплащане. Когато Бойко харчи бюджетния излишък и взема заеми (ето това е изплащане), е добре, ама когато друг го направи, е зле.
С всички тези хора властта се подиграва. Показва, че е безхаберна и безчовечна. Днес спира влакове, утре ги връща, пестяла нещо, ама не знае какво точно… нарича го реформа. Реформа, за която тепърва ще се пише стратегия. Тази власт показва, че просто не знае как живеят милиони българи, що значи с 600-700 лв. семеен доход да ядеш, обличаш, лекуваш, гледаш деца. Живот не на инат, живот… някак. „
Деца не останаха, пък аз съм се замислила моето, като стане студент, как ще се връща от София… Е, решиха проблема – няма да се връща. Съвсем никой няма да остане в нашия град“, проплака през смях моя позната във връзка с орязания транспорт и все по-затъващата във всяко отношение провинция. Чудите се как голямата политика се преплита с дребните човешки работи – ето, моята позната ви каза. И този текст не е защита на неефективните влакове, а е срещу неефективното управление.
Една банка фалира. Със съдействието на държавата. Правителството взема заем от 1.5 млрд. евро, за да покрие гарантираните влогове в КТБ. Държавният дълг скоро ще стигне 30% от БВП. Какво значат тия големи числа за малкия човек? Означават още спрени влакове, липса на поминък, на социални услуги, затворени здравни центрове, обезлюдяващи села и градове … Или на още повече заеми, с които ще се покриват тези.
Престъпността ескалира – не е клише. Убийства вчера в Бургас и Петрич, оня ден в Пазарджик, преди това в София. И други имаше, ама ги позабравихме, защото сме свикнали.
На улицата няма сигурност, а в администрацията и бизнеса се разпорежда „Кой“. Той не е само един човек. Той е модел, норма, среда.
През зимата на 2013 г. имаше протести. Бяха определени като „социални“. През лятото на същата година започнаха други, бяха определени като „борба за ценности“. Казвам всичко това, защото и сега има повод за протести. Голям повод, реже като нож. Но такива няма да има.
Един малък, смачкан и обезверен човек вече май се обезнадежди и спрямо протестите. Защото видя, че те сменят фигурите във властта – нищо друго.
http://www.segabg.com/article.php?id=734304
