„Асоциация ‘Член 24’: Продължаващ тормоз над дете

as24До МТСП

До АСП

Копие до ДАЗД

Копие до Омбудсмана на РБ

 

От АДР Член 24

pr@adr-24.net 

Уважаеми дами и господа, 

 

През месец септември се обърнах към вас с информация за дете в риск и с настояване за предприемане на спешни мерки. Кореспонденцията до тук – http://www.adr-24.net/doc/eli-asp.pdf

 

Накратко – Петя от Перник е настанена в приемно семейство поради това, че в следствие на конфликт в разширеното семейство майката на Петя и мъжа, с когото тя  живее, са изгонени от жилището си и остават буквално на улицата. Макар че от твърде много време конфликта е резрешен и семейството е в жилището си, детето не се връща на родителя си, към когото е изключително привързано.  Това води до сериозни емоционални проблеми при детето и риск от трайна  психическа травма.

 

Трудно ми е да резюмирам отговора, който получих от АСП, тъй като не виждам особен смисъл в него.  АСП не дава информация за предприетите по сигнала мерки и не доказва необходимост от продължаващия психически тормоз над детето от ДСП Перник.

 

Уважаеми дами и господа, на 20-ти ноември се навършват 25 години от приемането на Конвенцията на ООН за правата на детето, а 2014 – та година е обявена за година на детето. Надявам се 20-ти ноември за вас да бъде ден за равносметка и покаяние, а не повод за празненство и отчитане на несъществуващи успехи. Това, което се случва с Петя, е просто един малък щрих в общата картина на безразличие към правата на децата у нас.

 

Бих искал да ви обърна внимание върху следното:

 

  • Самопроверката извършена в ДСП Перник е едно безкрайно несериозно и безсмислено действие.
  • АСП цитира член 30 от ЗЗДет абсолютно манипулативно, тъй като „пропуска” алинея 2 – „Прекратяване на настаняването може да се извърши временно от дирекция „Социално подпомагане“ до произнасянето на съда”  –  т.е. няма никакви пречки детето веднага да бъде върнато в семейството си. И още приложим в случая текст – „В този случай дирекция „Социално подпомагане“ може да вземе решение относно бъдещото отглеждане и възпитание на детето или да приеме друга временна мярка за закрила, ако по този начин се осигурява най-добрият интерес на детето”  –  в случай че има някакво притеснение от ефекта на връщането на детето в семейството му,  каквато теза ДПС Перник обаче не излага.
  • „Свиждането” между детето и майка му, за което има разрешение само веднаж седмично за по един час, при това на територията на ДСП, където детето и родителя са наблюдавани като опитни мишки, е много далече от всякака логика и здрав разум. Ще ви бъда благодарен, ако се опитате да мотивирате това решение.
  • Обърнете внимание върху следната информация: http://sacp.government.bg/za-deca/zashtita-pravata/ . Виждате ли някаква прилика с обявените принципни намерения и реалните действия в конкретния случай? Аз не виждам прилика.
  • Детето е извън семейството си без основателна причина към момента, настането е в платено приемно семейктво,  а за преодоляване на стреса от тази ситуация на майката и детето са назначени психолози, на които се заплаща по някаква протрама. Това не е лишено от цел, но целта според мен е доста далеч от съблюдаването на най-добрия интерес на детето и на законността изобщо.

 

 

Искам да ви помоля в най-кратък срок да ме уведомите дали ще предприемете нужните незабавни действия за прекратяване на психическия тормоз върху детето, за да знам налага ли се да търся съдействие от прокуратурата.

 

 

Случая с Елица и децата и трябва да насочи внимание и към следния тект от Наказателния кодекс:

 

Чл. 182а. (Нов – ДВ, бр. 26 от 2004 г.) (1) Който с цел имотна облага склонява родител чрез дарение, обещание, заплаха или злоупотреба със служебно положение да изостави свое дете или да даде съгласие за осиновяването му, се наказва с лишаване от свобода до една година и глоба до две хиляди лева.

 

Условието за цел (имотна облага) не е разумно, ако целта е друга, както в случая на Елица, крайния ефект не е особено различен, нарушава се принципа за най-добър интерес на детето.

 

 

С уважение: Л. Данков

ОТ КЗПД

kzpd@mail.bg

Уважаеми Дами  и господа,

В отговор на писмо с Ваш изх.№ 9102-1501/21.10.14г., с което пояснявате, че съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 1 от Закона за закрила на детето (ЗЗДетето), настаняването извън семейство се прекратява от районния съд по искане на приемното семейство, на семейство на роднини и близки, на дирекция „Социално подпомагане“, на родителите на детето или на прокурора, не става ясно дали сте взели предвид заплахата за живота и здравето на Петя.

Считаме, че с предходното писмо от АДР „Член 24“ сме спазили наредбата на чл.7, ал.1 от ЗЗДетето, като сме Ви уведомили за дете, което е в риск от физически и психически последици, в следствие от настаняването му в приемно семейство.

Българското законодателство е предвидило за такива и подобни случаи норми, с които Ви дава възможността да се намесите по компетентност и да предприемете незабавни мерки за опазването на здравето и живота на детето Петя. Следва властта, която Ви е дадена да не служи само за отнемане на деца от биологичните им родители, а да ги опазва от евентуални рискове. В чл. 60 от Административно процесуалния кодекс се предвижда Вашето държавно-властническо правомощие, с което трябва да подходите в конкретния случай.

С оглед на гореспоменатото, настояваме да предприемете незабавни мерки за разрешението на изложеният проблем.

 

 

С уважение: Йордан Тодоров

 

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *