В XXI век международната общност влезе с цял набор от предизвикателства, сред които се открояват редица заплахи с експлозивен характер и поставят човечеството на ръба на оцеляването – това са преди всичко екологичният, демографски, и тясно свързаният с тях проблем с храната. Масовият глад и недохранване в различна степен предимно засягат почти всички развиващи се страни в Африка, Азия и Латинска Америка.
Гладът като социален феномен винаги е придружавал човечеството през цялата му история и не е загубил своята актуалност и в новия двадесет и първи век.
В книгата на известния бразилски учен и антрополог Хосе де Кастро „Геополитика на глада“, публикувана през 1952 г. се казва: „Трудно е да се обясни и още по-трудно да се разбере поразителният факт, че човекът, който претендира за превъзходство над другите живи същества, който спечели толкова много победи в борбата срещу силите на природата, обявил се за неин господар, така и не постигна решителна победа в борбата за собственото си препитание. В момента (средата на двадесети век -бел.ред) около две трети от световното население живеят в условията на постоянен глад, това са около милиард и половина човешки същества, които не разполагат с необходимите средства, за да избягат от лапите на най-страшната от всички социални злини „.
В момента по света гладуват поради насилие, въоръжени конфликти и природни опасности над един милиард души. Според Световната здравна организация (СЗО), една трета от света е добре нахранена, една трета – недохранена, а една трета – гладува. В Индийския субконтинент са събрани 50% от всичките гладни в света, повече от 40% живеят в Африка и останалата част от Азия, а останалите 10% живеят в Латинска Америка . Освен това всяка година 15 милиона деца умират от глад.
Според прогнозите на аналитични агенции към 2050 г. на планетата ще има повече от 10 милиарда души, и толкова по-силно ще се усети демографската криза от цивилизационна природа: числеността на т.нар източна (южна) цивилизация (Азия и Африка) ще прогресира с по-изразени темпове от числеността на западната (север) цивилизация (Европа, Северна Америка). Тази тенденция ясно се вижда сега. И учените рисуват само след 50-60 години картина, при която демографският състав на планетата ще достигне критична стойност, което може да постави въпроса за истинска борба за оцеляване. Войните за ресурси в нашето време може да бъдат заменени от конфронтации, свързани с енергийната сигурност не само на техногенните обекти, а само за организмите на хората, тъй като с нарастването на населението, надвисва заплаха за прехраната на човечеството.
Дори и днес населението на Африка и Азия заедно е около 5,4 млрд души. Това, е нито повече, нито по-малко от три четвърти от населението на нашата планета. Ако се отчете, че именно тези континенти са дом на около 90% от най-бедните (глад и недохранване) хора в света, става ясно от коя страна на човешката цивилизация се очаква съвсем осъзната заплаха.
Гладът и нуждата нямат граници, и следователно „гладният милиард“, който към средата на двадесет и първи век може да се превърне в наистина неконтролируема експлозивно- социална и агресивна сила, за която фразата „протестен електорат“ ще бъде най-правилната формулировка.
Оригинал: «Acl?q geosiyas?ti» v? m?asir d?nya
Източник: Анализатор
