Последните проучвания показват, че домашното има твърде малък ефект върху успеваемостта на по-малките ученици, и затова не трябва да му се обръща прекалено много внимание.
Това заключение е направено от австралийските учени Ричард Уокър и Mайк Хорсли, автори на книгата „Да реформираме домашната работа“, в която се разглеждат различни международни изследвания по този въпрос.
Нещата опират до това, че по-малките ученици обикновено изпълняват „домашните задачи“ заедно със своите родители, които упражняват надзор върху тях, а понякога ги решават вместо децата.
Тази „помощ“ не е плюс в обучението, а освен това, както показва практиката, учителите просто се опитват да натоварят учениците, вместо да поставят пред тях наистина интересни задачи. По този начин целта на домашното – не е качество, а количество, като, според учители, решаването на дори хиляди задачи, няма да научи детето на математика.
Междувременно, Уокър и Хорсли подчертават, че домашното не трябва напълно да се пренебрегва: да, то има малък ефект върху напредъка на детето, но го учи на независимост и на основни умения за планиране на времето. Учените смятат, че да се анулира „домашната работа“ не е необходимо, но трябва да се преразгледа отношението към нея: образователните стандарти по отношение на домашното трябва да бъдат по-социално ориентирани и индивидуализирани.
С други думи, да се справят с факултативните задачи за по-малките ученици е по-лесно и по-интересно в компанията на техни връстници, отколкото в стаята под надзора на родителите.
