Кадрите от град Мосул в Северен Ирак приличат на филм за зомби апокалипсис: изгорена военна техника по безлюдните улици, разпилени военни униформи, следи от отчаяна борба не на живот, а на смърт, пише колумнистът Майкъл Найтс.
Само за няколко дни, от 6 до 9 юни, градът с население 1,8 милиона души стана жертва на „Ислямската държава на Ирак и Леванта“ (ИДИЛ). Отцепилата се от „Ал-Кайда“ терористична организация е опасно близо до мечтата си за създаване на ислямски халифат в цялата зона от брега на Средиземно море на Ливан до иранските планини Загрос, се казва в статията.
Очевидно е, че ръководството на ИДИЛ внимателно е планирало операцията в Мосул и в други градове в северната част на Ирак от базата си в сирийската провинция Рака, разчитайки офанзивата да съвпадне със свещения месец Рамадан.
„Някога известната като „Aл-Каида в Ирак“, ИДИЛ е ръководена от иракчани бойна група, която използва за камикадзета доброволци от цял ??свят, привлича войници от Ирак и Сирия, а пари черпи главно от няколко местни ОПГ – казва Найтс.
„Ислямската държава на Ирак и Леванта“, използва сирийския конфликт за да увеличи силата си и да получи независимост от висшето ръководство на „Ал-Кайда“ в Пакистан, което се отказа от тях през февруари 2014 година. Въпреки това, истинските амбиции на движението са в Ирак. Повечето от елита и обикновените членове на ИДИЛ са иракчани, включително неговият емир Абу Бak ал Багдади. Контролът над западен Мосул дава на ИДИЛ власт над политическата и икономическа столица на сунитите в Ирак – огромна награда с пропагандно значение“.
Закалените в боевете в сирийския и иракски конфликт бойци на организацията атакуваха града от пустинята Джазира. Техният брой е малък: според различни оценки 400-800 души. „Силите на ИДИЛ започнаха битка и надделяха над правителствените сили, които имаха 15-кратно числено превъзходство. Помислете за това“ – казва журналистът.
Сега отрядите на организацията ще укрепят града за да се защитават. Те имат всички шансове да причинят на правителството такива вреди, че то да не е в състояние да събере сили за да превземе града, няколко месеца. „Единствената военна сила в Ирак, не изтощена от борбата – това е „пешмерга“ – кюрдски бойци, подчинили регионалното правителство на Кюрдистан – се казва статията, – но отношенията на Багдад с кюрдския район са много напрегнати“.
„Опитвайки се да свалят Башар Асад, САЩ бяха принудени да ходят по тънък лед в отношенията си с джихадистки групи в Сирия – напомня Найтс. ИДИЛ бе признато от американците за терористично движение едва през февруари 2014 г. Независимо дали в Сирия от радикалните ислямисти ще има стратегическа полза или не, в Ирак ситуацията е проста : ИДИЛ печели войната и трябва да се спре“.
„Администрацията на Обама е решена да изпълни предизборното си обещание и да сложи край на войните. За тази цел Белият дом изведе американските войски [от Ирак] през 2011 г.“ – продължава журналистът. Сега, обаче, става все по-ясно, че Ирак се нуждае от нова помощ за сигурност, включително въздушна подкрепа и програма за обучение на неговите въоръжени сили.
„Близкият изток може да види рухването на държавната стабилност в мултирелигиозна, мултиетническа държава с 35 милиона население, която граничи с много от най-важните страни в региона и е най-бързо развиващият се износител на петрол в света. Всяка друга държава с такова значение, изправена пред еднакво опасни предизвикателства, би получила повече помощ от Съединените щати, обаче, обещанието да се изтеглят войските, поставя Ирак в специална категория“ – казва журналистът.
„Вашингтон вече не може да си позволи да се отнася към Ирак като към специален случай. ИДИЛ напреднаха след времето на американската окупация, и имат план. План трябва да има и Вашингтон“ – заключава Найтс.
Източник: Foreign Policy
