Независимо от факта, че отдавна съм възрастен, и анимациите, с редки изключения, не ми носят голяма радост, все още от време на време ги гледам заради децата. И всичко сякаш е много просто: анимацията е създадена, за да се забавлява и учи детето на правилата в живота, но се оказва, че има анимационни филми, с помощта на които правителството може да повлияе на огромна част от населението и да накара хората да правят това, което то иска.
В САЩ винаги са се хвалили с демокрацията, един от нейните принципи е доброволното плащане на данъка върху доходите. Т.е. в началото на всяка година всеки уважаващ себе си американец попълва данъчна декларация и я изпраща в данъчната служба, която изчислява размера на данъка, който трябва да бъде платен. И това го правят с желание всички данъкоплатци. Но има и случаи, в които тази схема не работи. Това става най-често по време на военни конфликти. Така се случва и по време на Втората световна война.
Държавния секретар на Министерството на финансите на САЩ Хенри Moргенто в края на 1942 г. установява, че въпреки всички усилия на новото правителство, безработицата остава на същото ниво, а външният дълг „се раздува“ до невероятни размери. Войната „изсмуква“ пари от страната, а данъци плаща само 11 на сто от населението. Какво да се прави? Моргенто се обръща към Walt Disney с молба да направи патриотичен анимационен филм, който ще застави хората в САЩ да плащат данъци.
Самият Disney е на върха на популярността си тези дни. Той се съгласява и само за шест седмици пуска 8 минутен филм с Donald Duck, който въпреки цялата си позитивност, не иска да плаща данъци и поради това той не може да бъде патриот в своята страна. В резултат на анимацията той преразглежда отношението си към този въпрос, и попълвайки декларацията си, отива до Вашингтон, за да я предаде лично на министъра на финансите.
Резултатът надминава всички очаквания. Walt Disney забогатява с още няколко милиона долара, а сумата на платените данъци се увеличава 4 пъти!
Има много начини да се контролира човечеството, жалко, че не много от тях можем да разпознаем.
О. Иванов.
