Лидерите на някои западни страни са обезпокоени от това, че България, която в продължение на десетилетия е била един от най-верните членове на съветския блок, отново попада под влиянието на Москва, въпреки факта, че в продължение на много години вече тя е част от западния съюз.
-И най-малката наклонност на София към изтока може да осуети опитите на ЕС и САЩ да съставят единен фронт срещу руския президент Владимир Путин, който се стреми да възстанови влиянието на Русия в Украйна и в някои други бивши съветски републики.
България от 10 години е член на НАТО, а през 2007 г. бе приета в Европейския съюз. Въпреки това, тази балканска страна със своите православни църкви и архитектура от съветската епоха все още чувства близки културните и политически връзки с Русия.
„Русия винаги ще бъде близо до сърцата на българите – казва Явор Симеонов, ръководител на младежкото крило на управляващата Социалистическа партия в страната. – България винаги е била между Русия и Европа, и тя не трябва да избира между тях. Тя може да избере средния път“.
През последните три месеца, стъпките, предприети от коалиционното правителство, предизвика много загриженост сред европейските дипломати в София и чиновниците в Брюксел.
През април пакет от закони, които позволяват на руския износител на природен газ „Газпром“ да заобикаля законите на ЕС за регулиране на конкуренцията в българския сегмент на газопровода “ Южен поток“, предизвика редица предупреждения за възможни наказателни действия от страна на Европейската комисия, чиито представители също така отбелязаха, че в новия български закон може да се намерят някои точни цитати от оригиналния документ, предложен от „Газпром“.
Докато други бивши страни от Варшавския договор осъдиха анексията на Крим от страна на Москва, ръководителят на парламентарната комисия за отношенията с Русия, социалистическата Михаил Миров, изпрати писмо до руския парламент с поздравления.
Независимо от факта, че София подкрепи първия кръг от санкции на ЕС срещу Русия през май, социалистите от парламентарната комисия по външна политика, направиха предложение за противопоставяне на по-нататъшно затягане на санкциите.
Според българската държавна информационна агенция, министър -председателят Пламен Орешарски многократно се противопоставя на ескалацията на санкциите срещу Русия, призовавайки за „балансирана позиция“ по въпроса за украинската криза.
„Ние сме загрижени, защото ние виждаме засилване на руското влияние в много сектори – обяснява високопоставен европейски дипломат в София.
– Когато става въпрос за санкции, българите са потенциално най-слабото звено в Европа, което може да доведе до някои проблеми“.
България, най-бедната страна в ЕС, може да усети върху себе си ефектите на украинската криза по-остро от други страни, в миналото също намирали се от другата страна на Желязната завеса.
Полша, който заема твърдо прозападна позиция, е много по-малко зависима от руските енергийни доставки, както и Румъния, която се присъедини към Европейския съюз заедно с България през 2007 година. По време на комунистическата епоха двете страни са се опитвали да намалят зависимостта си от Москва.
Балтийските страни считат Москва за бивш окупатор, а София я вижда като приятел. Единствената петролна рафинерия в България се контролира от руската компания „Лукойл“ (бел.прев. За която компания се застъпи лично американският посланик), а нейната атомна електроцентрала работи с руско ядрено гориво.
„Всички са фокусирани върху Украйна, но тази криза може да доведе до мека дезинтеграция на Европейския съюз“ – казва Иван Кръстев, председател на Изследователския център за либерални стратегии в София.
“ Ние си имаме работа с разминаването на интересите на поляците и гражданите на балтийските държави, които се чувстват изключително уязвими, и българите, които не искат никакви движения, и считат позицията на ЕС по отношение на Русия за неоправдано враждебна“ – добавя той .
Министерство на външната политика и икономиката на България не отговори на заявката за интервю. Представители на управляващата Социалистическа партия – пряк наследник на комунистите, които ръководеха България до падането на Берлинската стена – многократно са заявявали, че те се стремят към европейско бъдеще, като подчертават, че лидерът на партията Сергей Станишев е и председател на Партията на европейските социалисти.
Руското посолство в София не отговори на запитванията за коментар.
Българското правителство демонстрира ангажимента си към западната линия, като се съгласи с първоначалните санкции срещу Русия и участва във военноморски учения в Черно море, които се състояха след началото на украинската криза.
България в миналото вече е страдала от последиците на определени решения в Москва: през 2009 г. тя замръзваше, заедно с Украйна , когато Русия спря доставките на газ във връзка със спорове за цената му.
Според някои западни представители, откровените проруски изявления на правителството са частично свързани с изборите за Европейски парламент, които се проведоха през май, и които се превърнаха в нещо като референдум за ефективността на политиката на сегашното правителство.
Макар да не е ясно какво влияние са оказали: дясноцентристката опозиция стана първа на изборите, с около 30% от гласовете, а социалистите останаха далеч назад, с 19%.
Въпреки това, според представители на социологически центрове, руската пропаганда – която се разпространява от руски телевизионни канали и промосковски вестници- намира все по-голям отклик сред българите.
Проучване, проведено през май от американската компания Gallup, показа, че броят на анкетираните, поддържащи проруските сили в Украйна, е почти същият като броя на тези, които подкрепят правителството в Киев.
Друго проучване, проведено в края на април, от българския център Alfa Research, показва, че въпреки че 40% от отговорилите подкрепят членството на България в Европейския съюз, 22% подкрепят присъединяване към зараждащия се митнически съюз, ръководен от Москва.
„България сега се разкъсва между две страни. Европейският съюз не донесе богатство, на което се надяваха много от жителите и през последните няколко години, и много от тях изпитват носталгия по съветското минало – казва директорът на Алфа Рисърч Боряна Димитрова. – Нас ни наричат троянски кон на Русия в ЕС, заради нашето минало, и това може наистина да е така“.
Според политически анализатори, през последните години икономическото влияние на Москва в България наистина се разширява – особено в секторите на енергетиката и медиите – докато ЕС се фокусира върху борбата с последиците от кризата с държавния дълг.
Русия е вторият по големина търговски партньор на България след Германия. Представители на Министерството на външните работи на България заявиха, че твърдите икономически санкции срещу Москва ще нанесат удар по 2000 български фирми, в които работят общо 80 000 души.
От гледна точка на много българи, би било глупаво да има противопоставяне на Москва, така че сега е необходимо да направи опит да се засилят връзките с нея.
“ Ние не трябва да забравяме, колко много сме задължени на Русия. Бях малко над 30, когато бе смяната на режима, но оттогава аз не виждам никакво значително подобрение, – казва Галя Илиева, 55 -годишната медицинска сестра, която в миналото е била квалифициран инженер. – Ние претърпяхме огромни загуби, когато загубихме достъп до руския пазар. Ако не се възстановят тези връзки, ние оставаме без нищо“.
Въпреки това, според други групи, българското правителство трябва да докаже лоялността си към Европа, в противен случай страната ще бъде силно повлияна от Русия.
“ Много българи искат да станат европейци , но винаги нещо пречи – казва Магдалена Генова, 38 -годишен мениджър в отдел по информационни технологии.
– Вярвам, че влиянието на Русия винаги е било много силно, но преди това беше в сянка. Сега то се появи на повърхността“.
Оригинал: Bulgaria’s Western Allies Worry About Eastward Tilt
Превод: http://analizator.eu/archives/6313
