„Да живеем по нов начин“ – под това мотото проведе кампанията си Порошенко. Всъщност собствения му живот се премести в друго измерение , благодарение на победата на изборите, на която никой не би заложил преди няколко месеца , пише кореспондентът на Le Monde П. Смоляр.
„Приветлив, прагматичен , поддръжник на Европа, успешен бизнесмен – външният му вид вдъхва доверие на избирателите и на западните представители – се казва в статията. Но зад приятния външен вид на „шоколадения цар“ Порошенко се крият типичните черти на украинската политика, в която обществените и частните интереси са неразделни един от друг.
Новият президент принадлежи към кастата на олигарсите – малка група милиардери, които използват политически и медийни посредници за да увеличават своята власт. Така че е трудно да си го представим като почистващ страната от разюздалия се елит и разцъфтяващата корупция“.
Животът на Порошенко рязко променя курса си в края на месец юли 2013 година. Неговата компания „Roshen“ става първата жертва на търговията натиск на Русия към Украйна. Още тогава олигархът започва да мисли за изборите през 2015 г., но всички негови планове са объркани от Майдана.
Бизнесменът сред протестиращите се появи през декември 2013 г., преди издигането на барикади, но остава на заден фон, като предоставя на движението финансова и информационна подкрепа. „По време на този революционен период лидерите на опозицията не могат да спечелят на тяхна страна общественото мнение, което не понася елитите. Порошенко се изплъзва между капките на този гняв,“ – казва журналистът.
„Той започва политическата си кариера през 1998 г., като става депутат. В следващите години той винаги ще сменя съюзите“ – казва Смолар. Първо предприемачът се присъединява към Социалдемократическата партия на Леонид Кучма, но през 2000 г. създава своя собствена политическа структура – „Солидарност“ – интегрирайки я същата година в „Партията на регионите“.
През 2001 г. той влиза в блока на Виктор Юшченко „Наша Украйна“ – бъдещият лидер на „Оранжевата революция“ и дори става кръстник на дъщерите му. След като от октомври 2009 г. до началото на 2010 г. е министър на външните работи, той без колебание се присъединява към правителството, формирано от „Партията на регионите“, където в продължение на няколко месеца е министър на икономическото развитие.
„Слабостта и силата на Порошенко е в това, че той винаги е предпочитал самотата пред зависимостта“ – заключава авторът.
„Да обедини страната, да я спаси от фалит, да избегне нов революционен взрив – стоящите пред новия президент задачи не са по-ниско от нивото на победата му“ – казва Смолар.
Източник : Le Monde
