На фона на продължаващата в Европа в продължение на шест години след финансовия колапс на 2007-2008 г., финансова депресия, трупат все повече точки десните партии. Вероятно те ще постигнат голям успех на изборите тази седмица в Европейския парламент. Това би било логично , тъй като умерените европейски център – дясно и център – ляво партии, предпочитат политиката на икономии и интересите на банките, пред реалното икономическо възстановяване, което е в полза за обикновените хора.
Преди повече от 20 години, когато Европейският съюз създаде своя собствена конституция – Договорът от Маастрихт – имаше надежда, че за Европа ще бъдат приоритет интересите на гражданите. Това е особено вярно за Северна Европа с нейните достойни заплати , социални осигуровки и универсални закони, които не позволяват богатството да унищожава хората.
Сега, обаче, центристките и десноцентристки правителства, къде активно, къде пасивно, подкрепящи политиката за икономии, се укрепиха в почти всички европейски столици. Единственото изключение е Франция , но тя е твърде слаба, за да тръгне против общата тенденция. В допълнение , икономическата криза носи със себе си безработицата, стимулира миграцията, която оказва натиск върху местните пазари на труда и тласка работническата класа в ръцете на ултранационалистите.
В Европа профашистките партии са антиимигрантски, антиислямстки, антисемитски и евроскептични. Те сега заемат второ или трето място по популярност около целия сектор на някога либералните общества, простираща се от Финландия до Норвегия и Холандия и Франция. В Унгария , където вече управлява антидемократичната националистическа партия „Фидес“, нарастваща популярност придобива още по- екстремистката партия „Йобик“.
Разбира се, всички ние това сме го виждали. Високата безработица и тежката икономическа политика винаги са били плодородна почва за ръст на европейския фашизъм. Да речем , след Първата световна война елитите са били по-заинтересовани от подкрепата за валутните курсове и събиране на военни дългове, отколкото от реалното състояние на икономиката.
В резултат на това, идеята за демокрация загуби своята легитимност в очите на хората, и когато стагнацията от 1920 година се превърна в депресия през 1930 г., хората се отказаха от демокрацията.
В страни като нацистка Германия, най- големите банки и корпорации са били доста доволни от това. Класическият фашизма е съюз на автократичната държава, финансовите елити и ужасените обикновени хора, които смениха демокрацията, от която нищо не получиха, с ултранационализъм.
Сега се повтаря нещо подобно. Европейската централна банка и европейските политически лидери, водени от германския канцлер Ангела Меркел, поставят нуждите на банките по-високо от интересите на народа. С пълноценен фашизъм ние все още не се сблъскваме, но предпоставки за това вече има.
(„Huffington Post“, САЩ)
Пътят към еврофашизма – 2 („Huffington Post“, САЩ)