Изследване на Open Europe показва, че на изборите тази седмица за Европейски парламент, антисистемните партии могат да получат 218 места от общо 751, т.е. само 29% от местата в парламента. В сегашния парламент те заемат 21% от местата.
Странното е, че политиката на икономии е в полза на Германия, за която еврото всъщност изглежда като валута със занижен курс. До този момент в Германия ултрадесните не са толкова силни, затова германците процъфтяват. Германия успява да изнася безработицата си. Но е малко вероятно , че някой друг ще го направи.
Германия е страната, която ни даде една красива дума – schadenfreude (злорадство), се възползва от страданията на останалата част от Европа. Въпреки доброто си познанство с фашизма, германците предпочитат да си затварят очите за това какво може да се случи , ако хората бъдат доведени до крайност.
Виждайки, как икономическите олигарси лишват работниците от препитание, хората в отчаянието си се разочароват от демократичните механизми и се обръщат към ултранационалистите и крайната десница. Резултатът е странен съюз на плутократи и бедняци. Елитите едва не пукат от смях.
Най-добре за тази заплаха е писал дори не и Карл Маркс, а Карл Полани (Karl Polanye) – известен политически философ от XX век. Описвайки разрушителните тенденции в дейността на пазарния елит на XIX век и процеса на изпадане във фашизъм след Първата световна война, той казва: “ Фашисткият изход от безизходицата на либералния капитализъм – това е реформа на пазарната икономика, с цената на пълното ликвидиране на демократичните институции“.
Между другото, както наскоро писах в American Prospect, този месец се навършват 70 години от датата на излизането на класическия труд на Полани „Великата трансформация“ (The Great Transformation), който беше публикуван през май 1944 година.
Той e считал, че ако искаме да запазим демокрацията, трябва да се притесняваме от финансовите магнати и техните идеологически съюзници, проповядващи пазарни утопии
Европейският съюз е проект на далновидни държавници, които са разбирали опасността, за която говори Полани, и са се стремили да избегнат повторение на Втората световна война. Те са искали да удържат Германия в рамките на демократичното единство и да установят приемлив за обществото баланс между пазарна икономика и демокрация.
Те добре са научили уроците на историята и са осъзнавали: за да може хората да не предпочетат тоталитаризма – ляв или десен – правителството не следва да лишава хората от техните свободи и средства за препитание в името на абстракции, независимо дали това е идеалът на висшата раса, диктатурата на пролетариата или идолът за ненамеса на държавата на пазара. Въпреки това, в навечерието на кризата от 2008 г. и след нея, ЕС въведе политика на спестяване за обикновените хора и социални гаранции за банките.
Трагедията на нашето време е, че властите пожертваха половин век на благоразумна обществената политика заради икономически идеи, които са полезни само за банкери и облигационери. Нищо чудно, че хората са недоволни .
Саркастичният немски драматург Бертолт Брехт, чувайки как чиновник говори, че правителството е загубило доверието на хората, предположил, че правителството трябва разпусне народа и да си намери нов. Именно така постъпват диктаторите, превръщайки гражданите в подмазвачи. ЕС е в сериозна опасност от попадане в следващия проект на елитите, които са загубили доверието на хората.
Въпреки, че ние в Америка нямаме депресия като цяло, виждаме същия странен съюз на супербогатите с икономически уплашените, същия сляп гняв срещу правителството и същото унищожаване на демокрацията – в нашия случай чрез партийната политика, върховенството на плутократите и корупцията в съдилищата. И ние виждаме и лявоцентристко правителство – компрометирано, отслабено и неспособно да поеме лидерска роля.
Както пише Томас Пикети в известната си книга „Капитализмът в XXI век“, средата на XX век е необикновен период на фона на повече от 200 – годишната история на постоянна концентрация на богатство. И една от най-необичайните характеристики на следвоенната ера бе фактът, че една стабилна демократична система не само споделя с работниците справедлива част от общото икономическо производство, но също така ги прави бенефициенти на демократичния проект.
Сега под угроза са и социалната справедливост, а и самата демокрация . Не е чудно, че отчаяните хора се обръщат към националистическата идеология – и това все още не е най-лошият вариант.
Пътят към еврофашизма („Huffington Post“, САЩ)
http://www.huffingtonpost.com/robert-kuttner/the-road-to-eurofascism_b_5348995.html
Robert Kuttner
Край.
