Лилия Шевцова, от московския Карнеги център в статия за The Washington Post включва събитията в Украйна в контекста на най-новата история и заключава, че руският президент предлага на Запада да сключи с него „нова Фаустовска сделка“, с която Западът вероятно ще се съгласи.
„Световното устройство, което възникна след разпадането на Съветския съюз бе обречено на провал, тъй като се базираше на убеждението, че постсъветска Русия вече не е източник на проблеми – казва Шевцова. Дори когато западните лидери осъзнаха, че Русия при Владимир Путин Е източник на проблеми, те измениха политическото си одобрение за действията на Кремъл с икономически преференции…
Този обмен, както се надяваха много западни наблюдатели, трябваше да сдържа Москва да не размътва водите извън своите граници. Как може хора, чиито натрупани по нечестен начин пари лежат в западните банки, а децата им ходят в западните училища, да се отнасят зле със Запада?“
„След нахлуването на Путин в Украйна стана ясно, че той спря да се преструва – продължава авторът. Кремъл няма да се ограничи до потискане на опозицията в Русия. Оцеляването на системата на Путин се основава на постоянно търсене на външни и вътрешни врагове.
Украйна се превърна в полигон за Кремъл, който има за цел премахването на идеята за революция – не само в Русия, но и в страните от бившия Съветски блок – и да принуди Запада да признае правото му на това … Превземане на територии и „защита“ на рускоезичното население в други страни – този метод ще трансформира Русия в държава, намираща се в състояние на война, а Путин – в президент във военно време, което ще засили позициите му на вътрешната арена“.
Според политолога, „Путин се стреми не само към преразглеждане на резултатите от Студената война, той иска да каже последната дума при установяване на нов световен ред. Накратко – Кремъл предлага нова сделка: В замяна на запазването на икономически преференции за Запада, Русия иска този Запад да одобри неговата интерпретация на правилата на играта“. Такова решение „създава нови капани“, при това и „за двете страни“, убедена е Шевцова.
„Кремъл за да узакони инвазията в Украйна прие либералната риторика. Той изисква Киев да пренапише конституцията на Украйна и да позволи референдуми в районите за тяхното право да се отцепват и за федерализацията.
Между другото, руските граждани нямат такива права; за защитата на тези права [в Русия] всъщност може да се влезе в затвора – продължава Шевцова. – Оказва се, че реториката на Кремъл, предназначена за външна публика, подкопава легитимността на руския режим. Ще дойде време, когато руските татари ще кажат: „Защо сме лишени от правото на самоопределение ?“ Ще дойде време, когато руснаците ще попитат: “ Защо ние нямаме право на референдум и правото да бъдем опозиция на правителството?“
“ Малко по-добре“, според автора, са нещата у либералните демокрации: Изненадани от маневрите на Путин, либералните демокрации като че ли казват на Кремъл, че ако той се въздържи от по-нататъшна агресия, Западът ще признае новото статукво…
Начертаните с размити „червени линии“ западни искания за “ деескалация“ само провокираха Москва да се движи в същата посока. Отказвайки на Украйна в сегашна перспектива присъединяване към евроатлантическата общност, независимо дали чрез членството в ЕС или НАТО (или в двете организации наведнъж), Западът я оставя в сивата зона на несигурност, в която тя е заплашена пред попадане в руската сфера на влияние“.
“ Въведените досега санкции на Запада започнаха да действат, но те по парадоксален начин укрепват Путин в неговата логика на оцеляване, изградена въз основа на концепцията за „обсадената крепост“.
Това, че Путин тази седмица призова сепаратистите в Донецк да отложат референдума, не е капитулация – тази оферта е за Киев – да спазва интересите на Кремъл, този път направена под формата на „диалог“. Настоящата покана за диалог от устата на лидера, който сведе политическия живот в Русия до своя монолог, се възприема като когнитивен дисонанс“.
“ Но Кремъл си поставя вероятно прагматични цели: да влезе в ролята на миротворец и да сключи със Запада нова Фаустовска сделка, убеждавайки го да се съгласи да ограничи суверенитета на Украйна и да признае правото на външни сили да поучават украинците, кое е добро и кое е лошо.
Мога добре да си представя, че западните лидери, уморени от украинското главоболие, ще се съгласят на сделката …
Путин няма да се възприема като агресор, а като архитект на новата, постмодернистка реалност. Не е ли смешно ? „- заключава Шевцова .
Източник : The Washington Post
