mind1Това, че в мозъка има клетки, които отговарят за желанието на човека да се бие или да бяга, е известно доста отдавна, но сега учени са открили в мозъка и такива клетки, които контролират желанието да се бие, и да прави секс.

Учените отдавна са открили, че вродени стандарти на такива разновидности на социално поведение, като чифтосване и агресия са тясно свързани, едва сега за първи път са били в състояние да идентифицират специфични неврони в дълбините на мозъка, които ги предизвикват. Те са открили, че може да превключат поведението на мишката от „подушване и флирт“ на желание за нападение, за сметка на увеличаване на силата на стимулиране на тези нервни клетки.

Биологът Дейвид Андерсън, който оглавява изследователски екип от Калифорнийския технологичен институт (Caltech), разказва за Mail Online, че са открили генетично определени неврони, контролиращи агресивното поведение при мишки, разположени в хипоталамуса – област, намиращ се в дълбините на мозъка. Да въздействат върху тях учените успели чрез светлинни импулси с помощта на метод, наречен оптогенетикс.

В основата на оптогенетикса е използването на светлина, излъчвана от светодиоди, монтирани на черепа, или с дълбоко имплантирани оптични оптични световоди, което позволява да се контролират неврони, които са чувствителни към светлина. Учените са открили, че когато невроните са силно възбудени от светлинни, мъжката мишката напада друга, независимо от нейния пол.

Резултатите от изследването, което е публикувано в списание Nature, сочат, че нивото на активност на невроните може да накара човек да избират между чивтосване и агресивни действия. Невроните са били открити, защото те са рецептор на протеина на хормона естроген, което потвърждава хипотезата за това, че естрогенът играе важна роля в контрола на мъжката агресия.

Във връзка с факта, че човешкият мозък съдържа хипоталамус, който е структурно подобен на подобна област в мозъка на мишката, тези резултати могат да имат пряко отношение и към човешкото поведение. Впрочем, за да потвърдят тази хипотеза, изследователите се надяват, че в бъдеще ще могат да проведат подобен експеримент и върху хора.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.