„През 1983 г. ABC показа филм, наречен „На следващия ден“ за това как една размяна на ядрени удари между суперсилите унищожи живота на обикновените американци в два града в Средния Запад. Конфликтът започва с трупане на руски войски в Източна Европа (което Москва първо нарича военни учения), а след това постепенно се достига точката, в която двете страни изстрелват ядрени ракети“ – пише Loren Thompson.
Американците не са се замисляли сериозно за тези сценарии от края на Студената война, отбелязва авторът . Въпреки това , конфликтът , който избухна през тази година заради Украйна, е напомняне, че Русия остава ядрена суперсила. „В действителност, Москва днес може да има по-сериозна причина за безпокойство, тъй като тя е загубила съюзниците си, служили и като буфер, които я пазеха от нападения от страна на Запада по време на Студената война, а сега нейната столица се намира само на няколко минути път с реактивен самолет (и още по-малко – с ракети) от западната граница с Украйна“, – се казва в статията .
“ Един от аспектите на военния баланс в региона, който изисква внимание – е наличието на така наречените нестратегически ядрени оръжия и на двете страни“, – казва Томпсън. Според Ейми Улф от Службата за изследвания на Конгреса, в Европа има около 200 единици американски оръжия от този тип. Улф твърди, че в арсенала на Русия има 2000 нестратегически ядрени бойни глави.
В проучване от 2011 г., проведено от RAND Corporation, следват заключения, че руската военна доктрина позволява използването на ядрени оръжия в отговор на агресия с използване на конвенционални оръжия, казва Томпсън. “ САЩ и партньорите им от НАТО също включват възможността за използване на ядрени оръжия в случай на война в Европа“ – пише авторът.
Loren Thompson очертава четири пътя, по които , по негово мнение , това, което започна като местна криза може да се превърне в нещо много по-лошо.
“ На фона на това как САЩ през последните няколко десетилетия правеха грешки ту в една неудачна кампания, ту в друга, става ясно, че Вашингтон не успява да интерпретира добре данните от разузнаването“ – казва авторът. Подобни проблеми , по негово мнение , има и в Москва. „Всяко значително разполагане на американски войски в региона може да доведе до влошаване на ситуацията от страна на Русия“, – смята той.
Когато напрежението е високо, лидерите на противниковите страни често се опитват да изпращат сигнали за намеренията си, се казва в статията . Но значението на тези сигнали може лесно да се тълкува неправилно, отбелязва авторът втората причина за сериозна ескалация на конфликта.
„Ако военната конфронтация между Русия и НАТО доведе до конфликт с конвенционални оръжия , една от страните, в крайна сметка ще загуби “ – казва Томпсън. Москва ще трябва да има предвид възможността за постоянното присъствие на врага недалеч от центъра на страната, докато на Вашингтон може да се наложи да се справя с падането на НАТО, се казва в статията . При такива обстоятелства използването на ядрени тактически бойни глави, за да се предотврати резултата от тези дълбоки последици, може да изглежда приемливо, предполага авторът .
„Стратегическите ядрени оръжия , като например междуконтинентални балистични ракети, са под строгия контрол на висшето военно командване в Русия и Америка , което прави всяко неразрешено или случайно използване почти невъзможно“ – казва Томпсън. Това в по-малка степен се отнася до случая с нестратегически ядрени оръжия, които в някакъв момент от ескалацията на конфликта са на разположение на местните командири, отбелязва той четвъртата причина за своите страхове.
Ако вземем предвид всички процеси , които водят до снижаване на самоконтрола по време на война, изглежда справедливо да се предположи, че военната конфронтация между НАТО и Русия може по някакъв начин да излезе от контрол, включително и до използването на ядрени оръжия , заключава авторът.
Източник : Forbes
