Имало един човек, и той не живял много добре, лош бил. Решил обаче да върши добри дела, за да спаси душата си. Правил ги, правил, а някаква специална промяна към по-добро в себе си не забелязал, макар много да се гордял с тях .
Веднъж като вървял по улицата видял – как на една стара жена от палтото и паднало копче на земята .
Той си помислил : „И какво! Копчета тя си има достатъчно. Няма да и го дам“. Но все пак вдигнал копчето, настигнал старицата, дал и копчето и забравил за него.
Когато умрял, какво да види – везни! На блюдото вляво – злото, което сътворил през живота си дърпа надолу , а на дясното – нищо, празно! И злото натежава . „Ех, – казал си човекът – и тук нямам късмет !“ Поглежда пак и какво да види – ангелите сложили копчето на везната, и блюдото с добрите дела натежало.
„И какво? Едно копче натежа над всички мои лоши дела? – изненадал се човекът. – Колко добри дела съм направил, а не се виждат!“ И чул веднага ангела: “ Защото ти се гордееше с добрите си дела, и те пропаднаха! А именно това копче, за което забрави, е достатъчно за да се спасиш от гибел!“
