Испанските художници срещу властта (видео)

Не е ли време да бъдат попитани нашите ръководители, къде  е демокрацията? Или за това трябва да попитаме самите себе си?

Като млади, испанските художници Сантяго Сиера и Хорхе Галиндо създават произведения, които трябва да предизвикват у зрителя чувството за дискомфорт. Тях ги интересува изкуство, което кара човек да си задава неудобни въпроси.

За разлика от своите колеги от Мадридския университет, готови да изложат творбите си навсякъде, дуетът смята, че за  творбите им (това е през 1980-тте) е подходящо далеч не всяко място. Те искат да са на улиците, превръщайки града в контекст. Разбира се, най-често не им е било позволено да безобразничат, но понякога са постигали своето. Ефектът наистина се оказва страхотен.

Минали години. Сиера остава в Мадрид, Галиндо заминава за Лондон. В Испания започва икономическата криза, а след това и политическа. Хората на изкуството не  могли  да стоят настрана и се сещат за старите си методи.

През август 2012 г. без каквито и да било реклами на Гран Виа – главната улица на испанската столица – се появява  кортеж от черни мерцедеси с обърнати портрети на Хуан Карлос I – краля, който инициира прехода към демокрация след смъртта на диктатора Франко през 1975 г., и шест министър-председатели, ръководили страната оттогава.

С помощта на реално и «специално»  аудио и видео (шествието е заснето с 12 камери), Сиера и Галиндо монтират шестиминутния филм „Властимащите“ (Los Encargados). Пърформансът трябва да напомни  на хората в Мадрид за това, че управляващият елит не винаги е такъв, за какъвто се представя. Филмът е предназначен да предаде тази проста мисъл на  останалата част от човечеството. Наистина, нека попитаме и политиците, и  самите себе си, защо дори и демократичното устройство не решава всички социополитически и икономически проблеми. Не е ли абсурдно това? Ние ли управляваме или нас ни управляват? Демокрация ли е това?

Вгледайте в тези кадри. На улица Гран Вия има изключително малко хора, а  някъде другаде Мадрид минава многолюден протест. Това е едно просто съвпадение, и в същото време, пред нас изглежда така,  случва изглежда естествено.

Гледната точка се променя: или портретите са обърнати, или  реалността. Колите се движат или нагоре или надолу. Кортежът минава покрай музеи, стари кина и други сгради, които значат много за хората. Звучи «Варшавянка» – химн на републиканците от  времето на Гражданската война в Испания. Екрана се разделя на две, а понякога и на три части, и не е ясно в коя от тях е реалността.

Наистина, прилича на погребение на политически мъртъвци. А когато лицата са включени в правилна перспектива, възниква впечатлението, сякаш те висят във въздуха.
Чии са тези погребения, които по никакъв начин няма да свършат?

Победени ли са Хитлер и Мусолини? Умрял ли е   Франко? Изгнил ли е Сталин?
)