Всички знаем, че замърсяването на околната среда унищожава екосистемите, но – за добро или лошо – то също така и ги създава. Милиарди микроскопични парченца от пластмаса, които в момента се носят из океаните на планетата, са точно това – нова изкуствена екосистема.
Микробите и насекомите, които в естествени условия никога не биха се оказали в средата на океана , изведнъж намират нов дом в дебрите на тази пътуваща пластмаса.
Така например известното тихоокеанско петно с боклук е почти невъзможно да се забележи на повърхността на водата – защото се формира най-вече от малки парченца пластмаса , скрити под водата.
Само че тези парчета напълно променят океанската екосистема. Например за водните кончета това е истински рай за тяхното размножаване. Тези водни насекоми се плъзгат по повърхността на водата, хранят се с планктон и снасят яйца на плаващите боклуци, които стават все повече и повече – а с тях нараства и популацията на насекомите.
Ефектът от взривния ръст на популациите с морски кончета се отразява на цялата хранителна верига – вероятно въздействайки благоприятно на едни организми, и причинявайки вреда на други. Добро или лошо е това? Всичко, което можем да кажем днес с увереност е това, че балансът на океанските екосистеми вероятно е нарушен.
Микробите също така охотно се заселват в купчините с пластмаса, и благодарение на тях може да правят невероятни пътешествия от сушата до центъра на океана. Проучване, проведено през 2013 г., описва няколко вида микроби, живеещи в пластосферата, а много от тях все още са неизвестни на науката.
Особено многочислена се оказва популацията от Vibrio – група бактерии, включващи и холерата. Сега учените работят върху изясняване на ролята на тези бактерии.
„Всяка малка частица от пластмаса в океана – е кръговрат на живота: отпадъците от един микроб – са обяд за друг“, казва един от авторите на изследването.
Друг сериозен проблем е, че самата пластмаса си взаимодейства с околната среда. Нейните парчета са нещо като малки гъби, които абсорбират токсините от водата и ги излъчват при разлагането си.
Животните, които се хранят с микропластмасите – например, някои миди – могат да предават пластмаса и токсини чрез хранителната верига. Подобен проблем се наблюдава и във Великите Езера в САЩ, които са замърсени с малки зърна от опаковъчен пенопласт.
