Правителството ще изплати обезщетенията, присъдени с четири решения срещу България на Европейския съд по правата на човека. Основна причина за постановяване на осъдителните решения е нарушение на правото на вътрешноправно средство за защита.
Допълнителен аргумент по делата на Милен Костов и на Наско Георгиев е констатираното нарушение на правото на придвижване. На двамата са били отнети международните паспорти и им е забранено да пътуват в чужбина поради това, че са осъждани и към момента на издаването на заповедите (съответно 2005 г. и 2007 г.) не са били реабилитирани.
ЕСПЧ отчита, че при вземането на решение за забрана на пътуване властите са се съобразили с нормата на закона без да отчетат индивидуалното положение на жалбоподателите, за да преценят пропорционалността на наложената мярка. На Милен Костов е присъдено обезщетение от 3146 евро за неимуществени вреди, разходи и разноски по делото, а на Наско Георгиев – 2000 евро.
В постановеното решение по делото „Стоянов и Табаков срещу България” са отсъдени нарушения на още две права по Конвенцията – на съдебен процес в разумен срок и на собственост. Жалбоподателите са адвокати, чиято кантора се намира в офис – общинска собственост. След продължили повече от десетилетие съдебни процеси, Общинският съвет отказва да изпълни две влезли в сила съдебни решения и по този начин лишава адвокатите от правото да придобият собствеността върху наетото от тях помещение. ЕСПЧ посочва, че изпълнението на съдебно решение е неотменима част от правото на справедлив процес и препоръчва на държавата да гарантира с подходящи мерки изпълнението на съдебните решения, постановени в полза на жалбоподателите.
Четвъртото дело, по което държавата е осъдена, е „Гуцанови срещу България”. Констатираните нарушения са за забрана на изтезанията, на правото на свобода и сигурност, на невинност до доказване на противното, на неприкосновеност на жилището и на вътрешноправно средство за защита.
Случаят стана особено известен през 2010 г., когато в ранната утрин на 31 март служители на ОДМВР – Варна и група за борба с организираната престъпност на същата дирекция, маскирани с качулки и въоръжени, нахлуват в дома на тогавашния председател на Общинския съвет във Варна, разбивайки входната врата и без да се съобразят с присъствието на малки деца в жилището.
Още преди жалбоподателят да бъде изведен от полицията, предварително информирани журналисти са пред дома му и заснемат извеждането. От прокуратурата и МВР дават пресконференция за проведената операция, като лансират версията за залавянето на организирана престъпна група, участвала във финансови нарушения и сключване на неизгодни сделки. В интервюта за няколко вестника и телевизии тогавашният министър на вътрешните работи Цветан Цветанов прави недвусмислени изказвания за несъмнено доказаната вина за извършените тежки престъпления от страна на жалбоподателя.
След като отчита обстоятелствата по случая, Съдът счита, че полицейската операция в дома на Гуцанови не е била планирана и изпълнена по начин, който да гарантира, че използваните средства са абсолютно необходими за постигане на крайните цели. Също така, претърсването в жилището е било извършено без предварително разрешение от съдия и без да е осъществен ефективен съдийски контрол на законността и необходимостта от спорната мярка, поради което жалбоподателите не са получили достатъчно гаранции срещу произвол преди и след претърсването.
Съдът констатира, че четиримата жалбоподатели (съпрузите и двете им деца) са били подложени на психологическо изпитание – страх, мъчителна тревога и безпомощност, което, поради пагубното му въздействие, се третира като унизително отношение от гледна точка на Конвенцията. Съдът установява, че жалбоподателят е бил изправен пред съдия по повод определената му мярка за неотклонение едва три дни след задържането, макар че е участвал в редица процесуално-следствени действия.
Съдът припомня, че презумпцията за невинност е един от елементите на справедливия наказателен процес. Тя е погазена, когато официално изявление, отнасящо се до обвиняемо лице, отразява усещането, че то е виновно, преди още вината му да е била законно установена.
На жалбоподателите е присъдено обезщетение в размер на 40 000 евро за неимуществени вреди и 4000 евро за разходи и разноски по делото.
