Учените са провели първото проучване, посветено на търсенето на общи функции на човешкия мозък и животни, които не са примати. То показало, че при кучетата, както и при хората, в мозъка има специална зона, която е отговорна за гласовите сигнали. Биолозите са открили, че мозъците на кучетата, както и на човека, са чувствителни към акустичните сигнали, украсени с емоции.
Излиза, че тази област на мозъка, отговорна за обработката на говорните сигнали , е еволюирала преди най-малко 100 милиона година – по време на общия предшественик на хората и кучета.
Кучетата са били опитомени от човека преди около 32 000 години. Генетични изследвания показват, че първите кучетата вероятно са били опитомени от древните ловци. Учените са единодушни, че кучето (вълк), е опитомено в Стария свят в по време на палеолита.
“ Кучета и хора от хиляди години живеят в сходна социална среда – казва Attila Andics от Eotvos Lorand – университет в Унгария, водещ автор на изследването. Нашите резултати показват, че тези животни са в състояние да използват сходни механизми за обработка на социална информация. Това може да обясни успешната устна комуникация, която се осъществява между двата вида“.
Andiks и колегите му научили шест златни ретривъри и пет коли да лежат неподвижно в скенер, който показвал работата на мозъка им.
Това позволило да се проведе експеримент с невровизуализация както с човек (в експеримента участвали 22 мъже и жени), така и с животните, което никога преди това никой не е успявал да направи. И кучетата , и хората трябвало да слушат записи на звуци, произведени от двеста техни роднини, като се започне от плач и хленчове и се завърши със смях и игрив лай .
Визуализацията показала, че както в мозъка на човека , така и на кучето, се включват гласови центрове, разположени на сходни места. Учените не се изненадали и от това, че гласовият център на кучета реагира по остро на звуци на други кучета, а на хората – на човешки гласове .
Изследователите също така отбелязали и поразителното сходство в методите, чрез които и кучешкия и човешкия мозък обработват емоционалните звуци. У представителите на двете групи областта в близост до първичната слухова кора показала по- голяма активност при звуци, които изразяват щастие и радост, отколкото при „нещастни звуци“. Andiks смята, че приликата между реакциите на различни видове е поразителна.
Научната статия на Andiks и колегите му е публикувана в Current Biology.
