Изгарянето на изкопаеми горива доведе до рекордно високи нива на въглероден диоксид в атмосферата, най-малкото поне за последните 80 хиляди години. Парниковите газове са увеличили радиационното въздействие на Слънцето върху Земята , което е причина за глобалното затопляне с 32%. Това съобщават (http://www.wmo.int/pages/mediacentre/press_releases/pr_980_en.html) експерти от Световната метеорологична организация (СМО).
За една от основните причини за глобалното затопляне , учените определят парниковия ефект, който е открит от Джоузеф Фурие през 1824 година. Смята се, че атмосферните газове абсорбират и излъчват инфрачервена радиация, което води до затопляне на атмосферата и повърхността на земята. Генералният секретар на СМО Мишел Жаро подчерта, че основната причина за увеличаването на емисиите с парникови газове е човешката дейност, заради която се нарушава атмосферния баланс, топят се ледниците, покачва се морското равнище и температурата в края на века може да нарасне с 4,6 градуса.
Учените посочват, че проучването им е за концентрацията на водород, метан и азотен оксид в океана, биосферата и атмосферата, а не за количествата емисии на парникови газове от промишлеността. За по-голяма яснота експертите сравнили показателите на концентрацията с прединдустриалния период на човешкото развитие, които са започнали през 1750 г. Основно влияние върху парниковия ефект имат въглеродния диоксид, метанът и азотния оксид.
Увеличаващата се концентрация на въглероден диоксид се свързва основно с изгарянето на изкопаеми горива и обезлесяването. Според Световната метеорологична организация, през 2012 г. количеството на въглероден диоксид в атмосферата е достигнало рекордните 393,1 части на милион, което е с 41% повече в сравнение с прединдустриалната епоха. Концентрацията на CO2 варира в зависимост от времето на годината и региона , но още през 2015 г. или 2016 тя може да достигне ниво от 400 части на милион. Този праг обаче на някои места вече е достигнат, например в Арктика и над хавайския вулкан Мауна Лоа.
Концентрацията на азотен оксид през 2012 г. е 325,1 части на млрд., което е с 20% повече в сравнение с прединдустриалните равнища. Този газ, за разлика от метана и въглеродния двуокис, играе значителна роля в разрушаването на стратосферния озонов слой, който предпазва земята от вредните ултравиолетови лъчи.
Метанът (CH4) също е с дълъг живот като парников газ. Приблизително 40 % от метана в атмосферата постъпва от естествени източници, например от влажната почва, блата и термитници. Оставащите 60% са произведени от човешка дейност – животни, отглеждането на ориз, използването на изкопаеми горива, зариване на отпадъци и изгарянето на биомаса.
Концентрацията на метан в атмосферата също достигна рекордно нивото и е 1819 части на милиард, което представлява увеличение от 160 % в сравнение с прединдустриалните равнища. Нивото на метан се е увеличило в резултат на увеличението на емисиите на парникови газове в тропическите и средните ширини на Северното полукълбо, но сега учените не твърдят, че това се дължи на изкуствени или естествени причини.