Суперлюбопитна статия!!!
Руският монополист все по-малко мисли за газ и все повече за скъпи политически игри. Скромното село Расово в Северозападна България едва ли се е надявало да бъде място на международно събитие като това, което се случи там в последния ден на месец октомври.
В присъствието на шефа на „Газпром“ Алексей Милер и министър-председателя на България Пламен Орешарски заварчиците направиха първите връзки на тръбите на българския участък на газопровода „Южен поток“. Участъкът с дължина 540 км се оказа за „Газпром“ може би най- трудният и наложи жертви, които руският монополист не е принасял досега на никой друг.
Макар че преди пет години, България беше първата страна, която влезе в междуправителствено споразумение за „Южен поток“, тя изпи от „газпромовците “ най-много кръв и в крайна сметка ги разгони: Българите подписаха инвестиционното споразумение последни. В продължение на пет години те два пъти търгуваха сделките за отстъпка за газ, оплаквайки се от високата цена на проекта.
За щастие на страната да пусне газопровода в нея, „Газпром“ се е съгласил да и даде заем от 620 000 000 евро срещу 4,25% за 22 години (преди ставаше дума за 8% и 15 години за изплащане). Българският енергиен холдинг (БЕХ ) си осигури и част от транзитните такси, които в предишни споразумения трябваше да са изцяло на „Газпром“ за сметка на заемите. Русия вече ще получава само половината от дела на БЕХ, а другата половина ще запълва българският бюджет.
Накрая, расовската капитулация на руския монополист показа, че „Южен поток“ не разполага с нито един монопол. „Газпром“ се съгласи да допусне до тръбопровода други доставчици на газ, поради което той ще трябва да понесе загуба, запазвайки изрядна част от мощностите на тръбите за конкуренти – които, между другото, не се редят на опашка.
Българският участък на газопровода ще се управлява от националното законодателство, и следователно попада под действието на Третия енергиен пакет на ЕС, който предвижда либерализация на европейския енергиен пазар.
„Газпром “ се опитаха да изкрънкат от България облекчения, наричащи себе си гарант за европейската енергийна сигурност, но ЕС бе непоклатим: той предпочита да гарантира енергийната си сигурност сам.
Ще бъде интересно да се търси причината за неочакваната щедрост и податливост на „Газпром“. България ще получи по-евтино гориво, хиляди работни места, милиарди долари инвестиции и печалба от 2,8 милиарда евро, докато „Газпром “ ще получи … разходи. Отстъпките, които Москва е направила на София, доведоха до значително поскъпване на българския сегмент от „Южен поток“.
Ако през юли Милер оценяваше стойността му на 3,1 милиарда евро, на церемонията в Расово ставаше дума вече за около 3,5 милиарда евро. България ще получи първия газ през декември 2015 г., когато „Южен поток“ ще влезе в действие чрез изпомпване на почти 16 милиарда кубически метра газ (само една четвърт от пълната му мощност).
„Южен поток“ е замислен по прогнози за бързия растеж на европейския пазар на газ до 2020 г., които , уви, не са верни. Сега това няма значение, това се случва заради политическия натиск на ЕС, за което настоява Русия, заради инвазията на евтини американски въглища или шистов бум и икономическата нестабилност в еврозоната.
Планираният капацитет на „Южен поток“ за 63 млрд. куб. м вече изглежда химера, а ако една част от тръбата ще трябва да се запази за хипотетични външни фирми, тръбопроводът ще бъде още по-скъп. Цената на „Южен поток“, който се простира от Русия до Италия, официално възлиза на 17 милиарда евро, докато песимистите говорят за един и половина пъти повече.
Част от отстъпката на „Газпром “ може да се обясни със стратегическо значение на българския сегмент на „Южен поток“. Това е мястото, където той се разделя на северното разклонение, до Австрия и Северна Италия, и южно – към Гърция и Италия. Но нека не забравяме, че „Южен поток“ се строи главно, за отърваване от транзитните рискове на Украйна – не винаги предвидима, а сега насочваща се към Европейския съюз.
Тоест политиката взема връх пред целесъобразността. Идеята за отърваване от транзита, този път и от прибалтийския, подчинен на „Северен поток“ (Nord Stream) , хронично незапълнена и постоянно замръзваща тръба, по която „Газпром“ помпи газ четири пъти по-скъп, отколкото ако горивото преминава през Украйна и Словакия. След седем години руската компания ще губи там един милиард евро годишно.
Поради това желанието на „Газпром“ да направи отстъпки и загуби не трябва да е изненадващо. Може би ще видим повече от един такъв „атракцион на безпрецедентен щедрост“, като се отчита, че натискът на ЕС върху компанията само ще расте – както заради европейската реформа в енергийния сектор, както и заради борбата между Москва и Брюксел за Украйна.
Руският монопол от дълго време не толкова решава финансови и икономически проблеми, колко работи като политически инструмент на Москва, без да обръща никакво внимание нито на тази неблагоприятна ситуация , нито на икономическите бариери, нито на своите акционери. А там, където се решават политически проблеми, дори и парите понякога са на заден план.
http://www.km.ru/economics/2013/11/02/gazprom/724452-gazprom-bolgarskii-razgrom
