Човешката жажда за брутално насилие е придобита, която започва активно да се проявява едва след като хората започват да водят уседнал начин на живот, решиха финландски учени, които дълго наблюдавали примитивни племена.
От век на век в продължение на много години най-ужасните човешки постъпки са се опитвали да се оправдаят с факта, че склонността към насилие е заложена у хората. Някои мислители, например, левият френския философ Жорж Сорел, размишлявайки за насилието вярва, че това е инструмент, който придава на историческите събития достатъчен идейно-исторически размах. Връщането към миналото помага да се разбере дали насилието, по-специално – организираното, е част от човешката природа.
Да защитят честта на ловците и събирачите, както и на други представители на примитивните общности решили Дъглас Фрай и Патрик Сьодерберг – учени от Академията на Або (Аbo Akademi University, организация, намираща се във финландския град Турку, който на шведски се нарича Abo). Те провели мащабно теренно проучване, чиято основна задача е била да разберат дали първобитните хора са били така войнствени, както се счита. Заключенията, направени от изследователите могат да бъдат намерени в последния брой на научното списание Science.
За постигане на целите си учените трябвало да посетят далечни краища на земното кълбо. На първо място, те следили живота на представители бушменската народност кун, а след това се отправили към Малайския полуостров, където отдавна живеят семангите, чийто начин на живот, като и при куните, не се е променил от древни времена.
По време на експедицията си учените анализирали около 148 случаи на сериозно насилие, довели до фатален изход.
Проучванията показали, че както в Африка, така и в Малайзия ловците и събирачите почти не се бият помежду си, а по-голямата част от конфликтите възникват на битова основа. Повече от две трети от общия брой на убийствата в тези групи са сред съплеменници, а причините са личностни разногласия и спорове: конфликти за жени и кръвно отмъщение. Според учените, това доказва ако не друго то поне, че войната не е била разпространено явление до появата на селското стопанство, а с него и на уседналия начин на живот. Следователно и жаждата за насилие не е присъща на човека изначално.
Но колегите Фрай и Содърбърг доста скептично се отнасят към тази статия.
Според тяхното мнение, което е посочено в придружаващите коментари, публикувани в Science, липсата на статистика прави всички резултати от изследванията актуални само в определени времеви и териториални граници – тоест за модерните куни и семани. Освен това живеещите в Латинска Америка племена, по ниво на развитие не различаващи се от изследваните, активно воюват помежду си. Поради това влиянието на агресивността върху прогреса е спорно.
Във всеки случай заради хилядите години, които ни отделят от примитивните общности, всички реконструирани от антрополози и етнографи модели само с доста резерви може да претендират за автентичност.
Въпреки това, ако се вземе предвид и още едно изследване, то направените от Фрай и Сьодърбърг заключения стават напълно логични.
По-рано известният в миналото в СССР марксистки учен Самуел Боулс смята, че „неолитната революция“ е станала само заради алчността на хората, които са осъзнали, че отглеждайки растения и опитомявайки животни, те могат да са напълно независими. Така и склонноста към агресивност и насилие, които според Фрай и Сьодърбърг, не са „в кръвта на човека от самото му начало“ определено са едни от тези пороци, които човечеството е придобило по време на своето многостъпково развитие.
