Школата на „реалистите“ в областта на международните отношения трябва да каже „благодаря“ на Eдуард Сноудън, казва колумнистът на El Mundo Pablo Pardo. Съдбата на Сноудън доказа, че на световната сцена все още най-важното е борба за власт между националните държави, защитаващи собствените си тесни интереси, каза той.
„Най-парадоксалното е, че това явление демонстрира администрацията на Барак Обама, който, по думите на журналиста Гидеон Рехмен, „води избирателна кампания като Картър, но управлява като Кисинджър „- продължава авторът. За разлика от Джордж У. Буш, Обама се доказва с дела : не са важни войнствени изявления, а тихия натиск. Това се прояви, когато Обама обяви ликвидацията на Бин Ладен, и сега се усеща в историята на Сноудън..
Коментирайки скандала със самолета на боливийския президент, Pardo казва : САЩ действително накараха няколко от великите държави да откажат да предоставят „въздушен коридор“ на главата на една суверенна държава. И това заради човек, който не е обявен за международно издирване!
Авторът смята, че стратегията на Обама се основава на идеите на харвардския учен Джоузеф Най, съветник на Хилъри Клинтън. Най се се свързва с концепцията за „мека сила“, но по-късно той разработва концепцията за „интелигентна сила.“ Pardo коментира: „Това е начин за убождане на републиканците (ако имате“ интелигентна сила „, а у „силата е глупава“), но и прагматичен подход към външната политика.“ Един пример за „интелигентна сила“ в политиката на Обама е използването на безпилотни самолети, за унищожаване на терористи на чужда земя.
Ами ако европейците искат да говорят със САЩ при равни условия? „Тогава ние ще трябва да отделяме повече средства за отбраната, а това няма как да стане“ – пише авторът. Според него отбраната на Европа зависи изцяло от САЩ, и това я устройва перфектно.
Европа се нуждае от Америка, тъй като не е много богата и успешна („едно от постиженията на еврозоната – превръщането на Гърция от развита в развиваща се страна“ – иронизира авторът), а САЩ много по-ефективно изпълняват ролята на лидер.
Източник: El Mundo
