Битието не определя съзнанието, или Какво влияе на развитието на мозъка

bitie-1Дори ако два индивида имат едни и същи гени и  израстват в една и съща среда, с възрастта у тях се проявяват явни различия в характера – по,  засега неясни причини.

Как гените и околната среда влияят върху поведението на животните? Тук има много повече загадки, отколкото ясноти, а броят крадено от 30думи на тези мистерии с всяко ново проучване е лавинообразен.

Ето, например, учени от Техническия университет в Дрезден, заедно с колеги от Института за развитие на човека Макс Планк (Германия) са се  убедили, че две мишки могат да се различават по характер, въпреки идентичните геноми и еднаква среда.

Изследователите поставят десетки крадено от 30думи генетично идентични женски мишки в еднакво подредени клетки. Клетките са с доста сложно устройство: те са разделени на нива,  между които животните могат да се движат по преходи – тръби, в тях има  разнообразни играчки и игрални устройства – накратко места,  където мишките трябва да покажат своята индивидуалност.

Всяко животно крадено от 30думи е снабдено с микрочип, който позволява да се следят всичките му действия: Значи учените имат пълна картина за поведението на всеки тестов обект.

Първоначално, както пишат биолозите в списание Science, всички мишки се проявявали  по един и същи начин: те не бързали да бродят по нова територия. С течение на крадено от 30думи времето, те (всички) започнали да предприемат изследователски набези,  обаче, колкото повече мишките пораствали,  толкова по-ясно се проявявали разликите в поведението им.

bitie-2

Човешки хипокампус (снимка Yrisarririck).

Три месеца по-късно мишките се умъртвявали и изследователите сравнявали структурата на хипокампалусите им, които както е известно,  играят водеща роля в процесите на паметта крадено от 30думи и пространствена ориентация. В допълнение, в тях протича прираст на неврони и от степента на увеличението им, може да се определи натоварването на хипокампуса – тоест колко интензивно индивидът се е  обучавал и запомнял.

За сравнение са използвани мишки, които живяли в просто устроени клетки, където имало малко играчки и крадено от 30думи нямало какво толкова да се изследва. При животните, които живели в мулти-структурирани клетки, невроните в хипокампуса се оказали повече, отколкото при мишките в конвенционалните клетки.

Въпреки това, разлики имало  и при животни, отгледани в мулти-структурирана среда. Някои от тях са изследвали по-голяма площ, отколкото другите, и тези, които скитали повече крадено от 30думи в клетката, се сдобивали с най-много неврони. Въпреки това, както се отбелязва, всички гени при мишките са идентични, клетките – също.

Тоест поведението и устройството и мозъка еднозначно не се определя нито от едното, нито от другото.

hipokampus

Хипокампусът на мишки „изследователи“ (вдясно) съдържа повече неврони (черни точки), отколкото при крадено от 30думи мишките  „домошари“ (вляво). (Снимка от авторите на труда.)

Като цяло, за учените това не е ново: известно е, че по време на развитието на ембриона има период, когато може да има някои отклонения,  варианти за развитие, позволени от генетичната програма.

Тези вариации може да бъдат почти незабележими, но с течение крадено от 30думи на времето стават по-силни и все повече започват да играят все по-голяма роля. ( За нещо подобно наскоро съобщиха изследователи от Технологичния институт на Джорджия (САЩ), който установяват, че развитието на мозъка на рибите далеч не във всичко се определя от гените).  Въпреки това, в експериментите с мишките, биолозите са крадено от 30думи изключили не само генетичните различия, но също така и влиянието на околната среда –  най-малко с това, с  което мишката се среща след раждането.

Тоест битието не определя съзнанието, а същото може да се каже за  съзнанието и гените. Разликите, възникнали при мишки в последствие се разминават помежду си, независимо крадено от 30думи от средата, в която животните изррастват. (Въпреки, че отново трябва да изясни, че ние говорим за някои  психични функции. Други функции на мозъка може да зависят както от гените, така и от битието.)

Но тогава остава въпросът: какво определя поведението? Тук, в този конкретен случай: защо няколко мишки бягат повече крадено от 30думи по клетката и имат повече неврони в хипокампуса, докато други, напротив, обикалят по-малко и се сдобиват с  по-малко неврони?

Авторите признават, че все още не може да кажат  кое е причината и къде следствието: дали по-големият брой неврони в мишките предизвика по-активно поведение, или активното поведение стимулира нверогенезата. Накрая, могат крадено от 30думи да играят роля и други фактори, като позицията на плода в утробата, храненето и друг „детски опит“.  Най-накрая, и епигенетичните изменения, за които е достатъчно и най-незначителното химическо  вмешателство от околната среда.

В допълнение, самите гени е твърде рано да се отписват: Възможно е, веднага след оплождането в развиващия се крадено от 30думи ембрион, да са могли  да се появят някакви мутации, които биха могли да повлияят върху бъдещото поведение или структурата на мозъка. Накратко, по въпроса за формирането на поведението и характера е  ясно само едно нещо – че на изследователите им предстои много работа.

Бел. ред. Дали няма някой, който да крадено от 30думи си прави същите експерименти и с хората, които в момента се намират в твърде сложната клетка, наречена Земя?!

защищено INVITEXT

Add Comment