Преследването на щастието е сложно нещо. Затова списание Hospodarske noviny Proc ne?! се обърна към 25 известни личности и ги помоли да кажат какво ги прави щастливи. Почивка, подарък за сина, нова книга – ето някои от отговорите. Писателят Иван Клима представя своята визия за щастие в следващата приказка.
Ще ви разкажа една история, която чух от баща ми (не знам откъде я е взел, но това няма значение). В нея се говори за принца, който искал да бъде щастлив. Отишъл при стария мъдрец, който му е дал съвет: Единственото нещо, което трябва да направите, е да облечете риза от щастлив човек. Това е просто, казал си принцът и тръгнал да търси щастлив човек.
За ризата му той бил готов да даде планина от злато. И първо отишъл в замъците, после в градовете, а след това – в селата, и навсякъде търсил някой, който е щастлив. Но не могъл да намери някой, всеки се оплаквал от трудностите на живота. Но веднъж на полето принцът видял един човек, полугол той орал с плуг и пеел. Принцът слязъл от коня и го попитал:
– Ти толкова красиво пееш. Може би си щастлив?
– Да – казал мъжът. – Имам добра жена и деца, и тази нива за работа, тя ми дава най-необходимото, имам къде да се скрия от дъжда и лошото време.
– Щастливи човече, ти повече няма да работиш защото от мен имаш една торба злато. Само за ризата ти.
– Риза? – изненадал се човекът. -Аз нямам риза.
Тази приказка понякога си спомням, когато гледам реклами (а аз ги виждам безброй пъти на ден), които ми казват, че ако си купя този продукт, независимо дали е на колела или трябва да се носи над главата, аз ще съм много добре .
Когато огромна процесия съпровожда погребението на баба Божена Немцова, от прозорците на замъка към улицата гледаше принцесата, тя се срещнала веднъж с бабата и говорила с нея. Принцесата казала само едно нещо: „Това е една щастлива жена.“ Тя не е имала предвид нейната смърт, а живота и, отворен към всички, с които се е срещала. И Божена Немцова именно с тази фраза завършила своя роман.
Бабата , както в своята блестяща творба я представя писателката, разбира се, никога не е търсила щастие. Тя, имайки природна мъдрост, знаела, че щастието не може да се търси, то не може да бъде целта на човешките стремежи, то може само да придружава живота, в който доминират работа, отговорности, и – най-важното – добро, изпълнено с любов отношение към всички живи същества.
Нека да се върнем в днешния ден. Всички ние живеем в цикъла на ежедневните задачи и тревоги, а понякога и неприятности. Понякога си мислим, че за да бъдем щастливи – това е някаква постъпка, акт. Хората около нас се карат и псуват ( лош чешки навик). Все пак животът се състои от задълженията, грижите и преодоляване на трудностите.
Аако ние сме загубили работа, любим човек, нашите деца, които заедно с нас са създавали нашия дом, но след това са пораснали и си тръгнали? А ако ние сме се разболели? Ако ние сме разочаровани от най-близките? Ако се е разпаднало нашето семейство, и ние виждаме никаква надежда?
Именно в такива моменти, когато изглежда, че не ни остава нищо друго, освен да се отдадем на безнадеждност (както сега се казва- да изпаднем в депресия), ние трябва да намерим сили в себе си, които да ни помогнат да намерим нещо, което поне за миг ще ни утеши или дори зарадва.
Това може да бъде един слънчев ден, среща със скъп човек, мъдра книга, или може би просто неочакван SMS. Тoвa може да бъде и достатъчно просто вътрешно решение: сега аз сядам и си представям нещо, което да очаквам с нетърпение онова, което може ме зарадва.
Усещането за щастие – това е нещо съвсем лично. Няма инструкции как да го доближим. От това следва едно разочароващо заключение: усещането за щастие до голяма степен зависи от нас.
http://life.ihned.cz/lide/c1-58916200-povidka-ivana-klimy-procne#.UMG_ByWjX7Q.email
