Гениалността на човека често се възприема като най-голям дар от Бога, особено когато необичайните способности се проявяват у детето в най-ранна възраст. Тези деца винаги са били заобиколени от ореола на тайнственост и мистицизъм, възхищение и страхопочитание.
Информацията за раждането на деца – гении е достигала до нас от незапомнени времена, но е доста неясна, а със сигурност най-ярката личност за дете феномен от близкото минало е Кристиян Фридрих Хайнекен, известно на света като „бебето от Любек“. Съдбата е рядко благосклонна към такива деца – чудо, и краткият като проблясък на звезда живот на момчето е още едно доказателство.
Началото.
В началото на февруари 1721 г. в германския град Любек на архитекта и художник Пол Хайнекен се ражда син. Момчето е кръстено Християн (доста добро име за дете, което е посветило целия си живот на изучаването на религия). Изключителните възможности на бебето започват да се проявяват много, много рано – на 10 месеца бебето се научило да говори, а на една година момчето вече знае съдържанието на първите пет книги от Библията, на две години по памет може да разкаже всички факти от Свещената Книга.
Една година по-късно малкият гений започва да учи история и география. Изглежда, че с тези познания в такава крехка възраст е можело да се ограничи, но Християн проявява интерес в областта на биологията и математиката, а на четири години започва изучаването на историческите аспекти на църквата и религията.
Славата.
Родителите на бебето, разбирайки че от способностите му може да направят пари (и то значително много), правели срещи с него с тези, които се интересували от този уникален феномен, без да си дават сметка за непоносимото психическо и физическо натоварване, което изпитвало това малко дете. Четиригодишното хлапе често пътува, обсъжда на равни начала сериозни теми с учените мъже, и е често на аудиенция при крал Фредерик IX, който нарекъл детето „чудо“. Освен всичко друго Християн много пише и чете, и накрая, организмът на това крехко дете не издържа натоварванията. След последното си пътуване до краля момчето най-накрая се разболява. Въпреки това родителите на неизлечимо болното дете пак допускали до него посетители.
Краят.
Тъй като Християн вече не можел да яде нищо друго, освен каши, той развива целиакия, а освен това прогресират нарушения в психиката и възприятията му- момчето развива патологична склонност към чистота, всякакви звуци му причиняват болка, а заради силни мускулни болки детето страда от безсъние. Фактът, че скоро ще умре, четиригодишният вундеркинд явно осъзнава сам – той сам произнася латинската фраза, която предвещава предстоящия му край: «Vita nostra fumis …», което означава „животът догаря“, …
На 27 юни 1725 г., преди да навърши пет години, Християн Хайнекен си отива. Последните му думи са отправени към Исус …
Родителите на момчето трепетно се отнасят към тези, които идват да почетат паметта на сина им – много известни хора пристигат да се сбогуват с него и имената им са внимателно записани в специална книга от бащата на детето-чудо. Тялото на момчето е погребано след 2 седмици.
До наши дни е оцеляла гравюра на малкия гений-момче в старинна дреха стои сред отворени книги …
