Никола Тесла е широко известен с разработките си в областта на променливия ток, безжичното електричество и „лъчът на смъртта“, но доста  от поклонниците му най-вероятно няма да са щастливи да разберат някои от  прогнозите му за бъдещето на науката и културата.

Той прогнозира не само идването на  роботи, които ще позволяват на човек да си отдъхне от труда и края на войните с появата на супер-оръжие, но и разпространение  през XXI век на евгениката *, казвайки, че е време за подобряване на човечеството.

На 9 февруари 1935 г. в списание „Liberty Magazine“ Тесла публикува статия, озаглавена „Машината, която сложи край на войната. “ Тя може да ви изненада се изразената от него непоклатима вяра в  стерилизацията и стратегическото чифтосване.

“ Към 2100 г. евгениката ще се прилага повсеместно. В предишните векове е действал законът за оцеляване на по-силните и приспособимите, елиминирайки най-нежеланите щамове. Тогава човек от съжаление се намесва в безпощадната работа на природата. В резултат на това, ние продължаваме да запазваме и  размножаваме непригодните.

Единственият метод, който   съответства на нашата гледна точка за цивилизацията расата се заключава в  предотвратяване на размножаване на негодните чрез  стерилизация и съзнателното управление на брачния инстинкт.

Някои европейски страни и някои щати на Америка стерилизират престъпници и луди. Това не е достатъчно. Поддръжниците на евгениката са на мнение, че институцията на брака  трябва да се усложни.

Разбира се, на нито един от тези, които не могат да бъдат достойни родители, не може да се даде разрешение да се възпроизвеждат. Един век по-късно нормален човек ще се  жени за лице ,  негодно според евгениката, не по-често, отколкото за  престъпник. „

Тесла, разбира се, не е бил сам. Иронията е в това, че изобретателят е бил с психично заболяване, така че е вероятно би бил един от първите, на които, според теорията му, би било забранено да има поколение.

Но тази прогноза се съгласува с други. Например, ученият е прогнозирал, че към 2035 г. поста ма  министъра на здравеопазването и физическото възпитание в САЩ ще бъде най-престижен, а  стимуланти (кафе, чай и тютюн) ще излязат от мода. Алкохолът, от друга страна, ще бъде „еликсира на живота“.

Сега какво ще кажат хората, искащи да се  канонизира този човек, при това в буквалния смисъл на думата?

http://blogs.smithsonianmag.com/paleofuture/2012/11/nikola-tesla-the-eugenicist-eliminating-undesirables-by-2100/

* Евгениката е социална философия и приложна наука, която отстоява подобряването на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство в човешката популация.[2] В основите на евгениката залягат Законите на Мендел и теориите на Август Вайсман. Защитниците на евгениката я разглеждат като наука, невинаги ограничена до човешките популации, така тя обхваща възгледите на дарвинизма и социалния дарвинизъм.

Евгениката е била особено популярна в началото на 20 век. Първият Международен Конгрес по Евгеника се провел през 1912 година и е бил подкрепен от много бележити личности. Сред участниците били личности като Леонард Дарвин (председател на конгреса и син на Чарлз Дарвин), Уинстън Чърчил (почетен заместник-председател), Огюст Форел (известен швейцарски биолог и психиатър), Александър Бел (изобретателя на телефона), както и много други известни личности.

Евгениката била спорна концепция още от момента на появата си. Първото сериозно предизивикателство срещу нея било през 1915 година, когато Томас Морган (носител на Нобелова награда по биология през 1933), демонстрира случаи на генетични мутации, различни от наследствеността, при плодовата мушица, като в неговият експеримент се появявали мушици с бели очи от родители с червени. Според Т. Морган това показвало, че значими генетични мутации са възможни и извън наследствеността и че концепцията на евгениката базирана само на генетичната наследственост е под въпрос.

Към средата на 20 век евгениката изпаднала в немилост, защото била асоциирана с политиките на Нацистка Германия. Там подхода към генетиката и евгениката се базирал на учението за фенотипа на Ойген Фишер, както и на трудовете на Отмар Фрайхер фон Фершуер. Често популярни и академични източници свързват евгениката и нацистките престъпления в едно, като така я дискредитират, но връзката между тях не е непременно пряка.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.