Получих отговор от прокуратурата на сигнала ми за извършени престъпления по служба от Бойко Методиев Борисов и Георги Седефчов Първанов във връзка със скандалите телефонни разговори за прикриване на акцизни нарушения във фабриката за бира на Михаил Михов (Мишо Бирата). Скандалът бе произведен след признанията на премиера Борисов пред politikat.net, че „неправилно” е оказал натиск върху шефа на митниците да не проверява бирена фабрика, към която е поел ангажимент. Сигналът беше изпратен през юли т.г. Това информира в писмо до Пресцентъра на НДСВ адвокат Минчо Спасов.
Отговор до бившия председател на парламентарната комисия за Вътрешен ред и сигурност изпраща не Главния прокурор, до когото бе изпратен сигналът с искане за разследване на премиера, а прокурор Илиева от Софийската градска прокуратура (СГП). Вероятно до нея е бил препратен сигналът по (не)компетентност, пише в писмото си Минчо Спасов. Прокурор Илиева обяснява, че по случая вече е било образувано досъдебно производство през юни т.г. по друг сигнал и прокуратурата нямала намерение да привлича лица към наказателна отговорност. Независимо че самопризнанията на дееца – премиера, са подкрепени с многобройни други доказателства.
Прокурор Илиева обяснява, че в сигнала нямало нови данни, освен „изказването на г-н Борисов пред медии по случая”. Тя продължава с психо-етичен анализ на изказването на премиера и обяснява, че нямало основание за промяна на становището на СГП, защото думите му изразявали „самокритичност към определено поведение”.
Ето какво казва Наказателният кодекс: „Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици.” Т.е. случаят с Мишо Бирата е христоматиен за умишлено виновно деяние, пише адвокат Спасови и продължава „но прокурор Илиева в 3-ти курс е изпуснала тази лекция. Вероятно я е изпитвал толкова толерантният ни Главнен прокурор, до когото бе сигнала.”
Случаят за прокурор Илиева приключвал, защото „тази самокритичност обаче не обосновава промяна на преценката на прокуратурата, най-малкото защото не представлява доказателство по смисъла на НПК” (?!) Отново бяло петно в подготовката на прокурор Илиева:
Чл. 116. (1) Обвинението и присъдата не могат да се основават само на
самопризнанието на обвиняемия.
(2) Самопризнанието на обвиняемия не освобождава съответните органи от
ЗАДЪЛЖЕНИЕТО ИМ да събират и други доказателства по делото.
А доказателства, които прокуратурата е длъжна да събере, колкото щеш – веществените доказателствени средства (ВДС) Борисов – Танов; Танов – Странджев; преписката по административно-наказателното производство срещу бирената фабрика; а и самите проверяващи митничари, които по спешност са изтеглени от премиера са още живи и здрави и могат да бъдат разпитани.
Янев и Фидосова може да са безкритични към господаря си. Но когато прокуратурата е безкритична към това очевидно и умишлено длъжностно престъпление, трябва да припомня римската максима: ”Гражданинът може да наруши закона. Съдът може да го разруши”, завършва Минчо Спасов.
–
Presscenter NDSV
http://www.ndsv.bg/
