Върхушката проспин избира за ролята на жертва най-подходящият човек. Фреди. На първо място, той е мегазвезда и дава възможност за една наистина голяма рекламна кампания за процъфтяващата спин промишленост. На второ място, този човек често ходи в гей клубове, и, разбира се, той ползва наркотици. Всичко това може да се използва прекрасно.
Гей? Изглежда така … Заговорниците вече може да се успокоят с етични съображения, тъй както се утешаваше с тях създателят на ваксината срещу хепатит В, избирайки жертвите само гейовете, които имат безразборни сексуални контакти. „Човешкият боклук – гейове и наркомани. За всички ще бъде по-добре, ако ги унищожат „- горе-долу такса се утешават заговорниците. По това време СПИН все още се приписва само като вирус на хомосексуалисти. Хетеросексуалните, както и африканските деца, могат да спят спокойно.
Ананова пише: „В средата на 80-те – началото 90 -тте години в историята на западния шоу-бизнес е написана една от най-мръсните и тъмни страници, която може да се нарича „лов на звезди. “ Нейни жертви стават известни мъже – красиви, милионери и идоли на милиони, самотни или разведени. Рок Хъдсън, Фреди Меркюри, Рудолф Нуриев … Жертвата се разболява и изгаря за рекордно кратко време. До леглото на безпомощния умиращ обезателно се оказва някой активист за борба срещу спин или движение за правата на сексуалните малцинства. Причината за смъртта е обявена като СПИН, както и накрая жертвата посмъртно става хомосексуалист. Мълчанието на роднини и приятели се купува, с мениджъри и компании се договаря, репутацията на покойния идол се унищожава с публикации за дивия му сексуален живот и скандални откровения на самопровъзгласили се приятели, които са широко рекламирана в пресата. С разпространение на клюки за мъртвите идоли, те смазваха техните фенове и призоваваха всички за борба със СПИН чрез дарения на скромни (или не) дарения за същите тези фондове, за използването на презервативи и борбата за правата на хомосексуалистите.
Анализът на материалите по тази тема доведе до много разочароващо заключение – информацията за болестта и смъртта на Фреди Меркюри е тайна. Дори и сега, десет години след смъртта му. За всеки известен човек, който умира при сходни обстоятелства, можете да намерите всичко: от датата на диагнозата – година, месец и ден, името на лекаря, съобщил ужасните новини, номера и името на болницата, където се е случило, приблизителна дата, когато за съжаление човекът е разбрал, че е ХИВ-позитивен, как и къде той е бил лекуван, какви лекарства е вземал и какви процедури е правил, как е протекло заболяването и др. и др. Това може да разберете за всеки – с изключение на Меркюри.
Не мисля, че можете да научите за други жертви на спинпромишлеността, но с Меркюри се решава мигновено: тялото му е кремирано веднага в присъствието на няколко роднини и приятели. Историята на болестта му е засекретена или просто е изчезнала.
Защо само в първия параграф на неговото завещание е записано неговото разпореждане за незабавна кремация (Фреди много пъти е казвал колко дълбоко мрази погребалния бизнес)? Може би защото трупът на Фреди е провокирал виждания от концентрационните лагери с хората- скелети? Нещо прекалено страшно? Има, обаче, друго обяснение.
С това обяснение се сблъскваме, когато четем на мемоарите на Джим Хътън, жена, служител или приятел, или най-добър приятел, но определено е един от най-близките му хора през последните години на Фреди. Очевидно на Джим Хътън може да се има доверие. Може би той сам е добавил някои порнокартинки, може да се прави на твърде независим и дори арогантен във връзка с Фреди, може би, Фреди никога не е правил секс с него, а само го е целунал по челото и са живели като двама монаси, за което Фреди говори в интервю в Ибиса през 1987 г., но, както изглежда, той е последният приятел на големия певец, с който се чувства комфортно и като у дома си, отчаян в опитите си да намери пазителка на домашния си уют в някоя от жените си.
И така, първият удар се нанася от таблоидите.
Джим разказва: „При пристигането ни от нашата японска ваканция веднага след като напуснахаме паспортния контрол, към се завтекоха фотограф и репортер от“ Флийт стрийт „, пъхайки под носа на Фреди ужасна история за СПИН. Под заглавие „Звездата на Queen Фреди в шок от СПИН. News of the World пише, че „Фреди тайно e преминал тест за СПИН в Харли Стрийт под истинското си име“ Фреди Буласарa. Резултатите показват, че „смъртоносната болест“ не е открита. Статията е пълна глупост от началото до края.
Фреди беше изненадан. Защо никой от офиса в Лондон на Queen не вдигна тревога и не го информира за тази история?
„Мислите ли, че приличам на умиращ от СПИН? – попита Фреди. – Писна ми от всичко това, а сега си върви и ме остави на мира. „
„Мислите ли, че приличам на умиращ от СПИН? Фреди недоумява „- така крещеше следващото заглавие на Sun. Фреди беше бесен. „
И така, първата атака се провеждa в началото на 1986 г., хвърлeно е първото семе на спин легендата в съзнанието на масите чрез жълтата преса, корпоративно здраво свързана със спинпромишлеността.
Отсега нататък, в очите на обществеността Фреди и СПИН започват да си съжителстват. Повече мръсни статии не са необходими.
Следва…
