От поста началник на отделението за изпълнения на наказания се пенсионира 60-годишният Чарлз O’ Рейли, който е организирал изпълнението на екзекуциите на повече от 150 души. Той прилича на taskmaster от холивудски филм – сива коса, едра фигура, черна риза и тежък поглед.
Служителите го описват като роден лидер, който винаги е бил в състояние да държи под контрол положението. Под негово лично наблюдение е въведена смъртоносната инжекция на около една трета от 463 души, осъдени на смърт от 1982 г.
В затвора за осъдени на смърт „Хънтсвил“, съществува собствен порядък за изпълнение на наказанията. – Когато „смътниците“ ги прехвърляха в моя блок, аз ги срещах и им обяснявах какво ги очаква. Те винаги биваха нервни в началото, ядосани, или изпадаха в истерия. А след няколко дни потъваха в депресия. Всички знаеха какво ги очаква и това ги потискаше – разказва надзирателят.
– След това, на сутринта същия ден отивах при осъдения за да го предупредя, че ще се върна вечерта след шест и ще кажа просто: „Време е“. Обяснявах им какво означава това. Те разбираха веднага. Много хора, когато се връщах след 18 и казвах: „Време е“ припадаха. Някои не можеха да ходят, краката им не ги държаха. Тях ги носеха.
Само няколко души се опитаха да се противопоставят. Голяма част от тях- 8 от 10 човека ходеха сами, бавно, разбира се, но ние никога не ги карахме да бързат – казва O’Reilly.
– Свидетели и зрители се събираха зад стъклото. Навеждах главата си към осъдения и тихо питах дали иска да каже нещо. Никога не съм използвал изрази като „последната дума“. Струва ми се, просто да се даде право да кажат нещо, е достатъчно – защото всичко е ясно.
Повечето от престъпниците в този момент искрено искаха прошка от жертвите си и казваха на роднините си, че ги обича. Ако някой започнеше да буйства, лекарите веднага пускаха препарата. На осъденият му оставаха само 10-15 секунди, след това утихваше – наркотиците започваха да действат. Пет минути по-късно идваше лекарят за да фиксира часа на на смъртта. Винаги съм бил огорчаван от такива хора – всъщност това са последните им думи, един шанс да направят нещо в живота си правилно – разстройва се той.
– Не съжалявам за нищо. И нищо ужасно в това не виждам. Считам, че хората не трябва да се съмняват в онова, което правят, в противен случай няма смисъл – спокойно казва Чарлз, – тези хора са били наказани за злото, за болката, която те са причинили.