Tоягата, вдигната от Никола Саркози, удари самия него, предприемайки мерки срещу циганите, френското правителство имаше за цел да повиши рейтинга си, разрешаване на въпроса с контрола на миграцията и общинското управление.
Това обаче се оказа огромна грешка: циганскиятт проблем не е свъразн със социално осигуряване и полицията, а с менталната сигурност, това е вечен европейски проблем, пише в „Льо Монд“ философът Андре Глюксман.
Омразата към ромите, която достига кулминацията си в Източна Европа, има място и на Запад.
„Просия, нехигиенични условия, кражби, истории за откраднати децата – такива слухове и неприязън от дълго време се носят около „тези хора, които не живеят, както ние „- констатира философът.
Създавайки – най-накрая! – Свобода на движение за всички, Европейският съюз съживи тези древни страхове.
Европеецът от постмодерната епоха се хвали с това, че е преодолял табуто за ограничаване на свободата, но се вдигна на оръжие срещу имигрантите и се ужасява от чужденци, които традиционно и доброволно са скитници.
Що се отнася до номадските народи – на тях не се признава правото на живот в движение, като така не им бе дадена възможност да се движат с достойнство и те стават жертва на расизъм и ксенофобия „, – отбелязва Глюксман.
Безполезно е да се се прави PR кампания за колективно експулсиране на няколко десетки нещастници, когато два милиона от Източна Европа търсят на Запад по-добър живот, казва философът, също е безсмислено да се въведе в целия ЕС политика на насилствено въдворяване на бездомни хора или да се изпращат емисари на Брюксел до Букурещ с изисквания за интеграция и асимилация на ромите.
„Проспериращите нации им остава само едно- да направят една интелектуална революция, която признава легитимността на многовековното номадство и да обезпечи на номадските народи цивилизовани условия на живот за да се избегне тяхното пълно маргинализиране“, -е убеден Глюксман. В Брюксел лидерите на ЕС не позволяват свободното движение на бедстващи европейци, а и никога не са били против това, че „пътешествениците често живеят в гетата“.
„Европейските инициативи по този въпрос са крещящи примери за неефективност“ – подчертава авторът на статията. Европейската свобода следва да се гарантира не само за бизнеса, властимащите и интелектуалците, но и за хората в най-неравностойно положение. „Докато ромите са нежелани гости на трапезата на богатите страни, европейската еманципация няма да е пълна“ – пише Глюксман.
Той призова критиците на френската политика да сложат край на демагогията и фанатизма. „Никакви гръмко обявявани мерки и ругателства няма да подобрят живота на номадските народи “ – подчертава Глюксман, като изрази надежда, че президентските избори, които ще се проведат във Франция след две години, ще сложат край на всички тези дебати, правейки Париж за посмешище.
Източник: Le Monde