Въз основа на данните от ново изследване, учените са решили, че измерването на интелигентността и, по-специално, тестването за интелигентност е погрешно и няма никакъв смисъл.
Проучването, обхванало повече от 100 хиляди души е провеждано онлайн и е било достъпно във всички точки на земното кълбо. Анкетираните са били помолени да преминат серия от 12 конгнитивни тестове за внимание, мислене, памет, и да попълнят въпросник за семейството и начина си на живот.
„Резултатите са изненадващи – казва Адриан Оуен, старши изследовател в проекта. Очаквахме, че в проучването ще участват няколкостотин респонденти, но в крайна сметка в тестовете участваха хиляди хора от различни култури, религии и възрасти.“
Резултатите показват, че наблюдаваните промени в производителността може да се дължат на най-малко три различни фактора: краткосрочната памет, мислене и вербалния компонент. Няма един компонент, който да обяснява всичко самостоятелно.
Освен това изследователите използвали магнитен резонанс за да потвърдят, че разликите в когнитивната карта се определят чрез различни схеми на мозъка. Което значи, че и „интелигентността“ като единен субект не съществува, а има няколко типа умения, работещи независимо един от друг, формирайки пълната картина. Това означава, че тестовете за интелигентност са некоректни и не отразяват реалната картина.
Освен това учените са открили някои интересни модели, а именно – възраст, пол, и пристрастяването към компютърните игри засягат когнитивните способности. По ирония на съдбата, редовната физическа активност не е от значение за тях.
Но старостта доста предвидимо пречи на паметта и способността да се разсъждава. Хората, които често играят компютърни игри, показват значително по-добри резултати в краткосрочната памет. У пушачите краткосрочната памет, обаче, е по-лоша, както и вербалните фактори. Тези, които страдат от тревожност, също имат лоши показатели на краткосрочната памет.
Резултатите са публикувани в списание Neuron в статия, озаглавена „Фракциониране на човешкия интелект.“
