Със завладяващите си мелодии и силикон навсякъде, още от зараждането си през 90-те години българската попфолк култура възхвалява лесните пари, съмнителните сделки, агресивни мъже и промискуитетни жени. Макар този жанр да еволюира и да се разнообрази през годините, неговите експлицитни текстове продължават да идеализират една женственост, белязана от ненаситен сексуален и материален апетит, изкуствен външен вид и покорство.
Така разказва Би Би Си за последните събития около спора за евросредствата, спечелени от фирмата „Пайнер“, пише Дневник.
Под заглавието „Българската попфолк чалга: културен разрив“ Ина Сотирова описва какво стои зад бурната реакция срещу „пропитата със секс музикална попфолк култура, известна като чалга“.
Авторката разказва за незапознатите как изглежда една вечер в чалга заведение в Студентския град в София и разговаря с българи от медиите, театъра и неправителствения сектор за тази „масова култура“, както я нарича Любомир Костадинов, говорител на „Пайнер“.
В репортажа се описва, че компанията, наречана „попфолк империя“, е една от най-успешните в страната и притежава не само телевизионни канали, но и 80-90% от музикалния пазар и арсенал от суперзвезди и верига нощни клубове.
По повод решението на „Пайнер“ да се откаже от европейските средства, преди да е приключила поискана от Европейската комисия проверка, Йордан Матеев, главен редактор на българското издание на сп. „Форбс“ коментира: „Харесва ни, или не, но чалгата е легитимен бизнес. „Пайнер“ щяха да си получат парите, но решиха да не предизвикват толкова омраза, което им струва 1 милион евро“. Според него казусът е възможност да се преоцени „сбърканата философия на евросубсидиите“, които разпределят пари на данъкоплатците според приоритетите на бюрокрацията и според проектите, които тя си избере.
Чалга навсякъде
Етномузикологът Венцислав Димов обяснява, че чалгата възпява новите „герои на нашето време“, характерни с „материални признаци на капиталистически просперитет“, само че „обърканата й ценностна система“ не е продукт на индустрията, а на една реалност, която попфолкът само прави по-гръмка и налагаща се. „Ако сте роден след 1990 г., животът ви е пълен с мръсните приказни истории на чалгата, които може да объркате с реалността“, допълва той.
За мнозина чалгата символизира упадъка, срамните и погрешните неща, случващи се в българското общество, пише още Ина Сотирова. Тя изброява как „попфолк реалността струи от реклами, новини, политика, забавления и дори от учебниците“.
„Привлекателна е, защото демонстрира блясък и луксозен начин на живот, които са непостижими за огромна част от хората в нестабилните посткомунистически икономики“, казва Рада Еленкова, бивш програмен директор на Българския център за джендър изследвания.
Рухването на комунизма бе белязано от хаотичен преход от една система на абсолютен контрол към пълен разпад на икономически, политически, обществени и морални структури. Тогава попфолк музиката и начин на живот се асоциираха с доминираната от мафията класа на новобогаташите, родила се от брака между капитализма и беззаконието в района, но с времето всичко това стана доминиращо, обяснява още Сотирова.
