Солженицин: Неограничената власт в ръцете на ограничени хора винаги води до жестокост

На 11 декември, 1918 г., в Кисловодск, Русия е роден Александър Солженицин, една от емблематичните личности на миналия век.  

Завършва математика и физика и по време на Втората световна война се сражава на страната на Червената армия.

През февруари 1945 г. е арестуван, защото критикува Сталин в писмо до свой приятел. Попада в затвор, където излежават присъди научни работници и интелектуалци.

Преживяванията си там той описва в романа „В пъвия кръг”. Прекарва известно време и в лагери от системата ГУЛАГ и ги описва в „Един ден на Иван Денисович” и „Архипелаг ГУЛАГ”.

По време на управлението на Хрушчов е реабилитиран, заселва се в Рязан и става учител по математика и физика, като същевременно работи и върху книгите си.

След 1966 г. задълго престават да публикуват негови неща. Той се изказва бурно против цензурата и за реабилитирането на редица писатели.

Това предизвиква сериозен конфликт със съветската власт, а след издаването в чужбина на „В първия кръг” и „Раково отделение” и получаването на Нобелова награда, този конфликт още повече се изостря.

През 1974 г. Солженицин е лишен от руско гражданство и депортиран в Германия. Живее в Швейцария, в САЩ, но когато през 1994 г. гражданството му е възстановено, той се връща в родината си.

NBOX.BG предлага някои негови цитати, в които всяка дума е предупреждение.

Кое е най-ценното на света? Оказва се е това да осъзнаваш, че не участваш в несправедливости. Те са по-силни от теб, имало ги е и ще ги има, но нека да не е чрез теб.

    Ако не умееш да използваш минутата, ти ще пропилееш и часа, и деня, и целия си живот.

    Всеки има дузина причини в оправдание на това, да не се жертва.

    Състоянието на война служи единствено като оправдание за тирания у дома.

    Всеки, който веднъж е провъзгласил насилието за свой метод, неминуемо трябва да избере лъжата за свой принцип.

    Битката между доброто и злото се води в сърцето на всеки човек.

    За една страна да има велик писател е като да има второ правителство. Затова никой режим не е обичал големите писатели, а само незначителните.

    Време е Западът да защитава не толкова човешките права, колкото човешките задължения.

    Най-тежък е животът не на тези, които тънат в морето, ровят земята или търсят вода в пустинята. Най-тежък е животът на този, който всеки ден, излизайки от дома си, удря главата си в горния праг на вратата, защото е твърде нисък за него.

    Не равнището на благополучие донася щастие на хората, а отношението на сърцето и гледната точка върху собствения живот. И едното, и другото са винаги в наша власт, а това означава, че човек винаги може да е щастлив, ако го иска и никой не може да му попречи.

    Неограничената власт в ръцете на ограничени хора винаги води до жестокост.

    Нищо не трябва  се постига с насилие. Вземем ли меч, нож, пушка, ние се превръщаме в нашите палачи и насилници. И край няма…

    Проста истина, но и тя трябва да се изстрада: благословени са не победите във войните, а пораженията! Победите са нужни на правителствата, пораженията – на народа.

След победите правителствата искат още победи, след поражението народът иска свобода и обикновено я постига. Пораженията са необходими на народите, както страданията и бедите на хората: възвисяват ги духовно.

    Не трябва да бъдеш твърде практичен и да съдиш по резултатите, по-човечно е да съдиш по намеренията.

    Въобще, трудно е да се прецени на кого му е най-тежко. Това е по трудно, отколкото да сравняваш успехите.

Собствените беди винаги са най-тежки. Аз, например, мога да кажа, че съм имал изключително нещастен живот. Но откъде да знам: може при вас да е било още по-зле.

    Съжалението е унижаващо чувство: унижава и този, който съжалява, и този, когото съжаляват.

    Ревността е оскърбено самолюбие. Истинската любов, когато е несподелена, не ревнува, а умира, вледенява се.

    Най-важното в живота, всички негови загадки – искате ли сега да ви ги разкрия? Не преследвайте призрачното имущество, звания – това се натрупва с много нерви за десетилетия, а може да се изпари за една нощ.

Гледайте с превъзходство на живота – не се страхувайте от бедите и не тъгувайте по изгубеното щастие. Така или иначе, нито щастието е вечно, нито мъката.

Трябва да сте доволни, ако не умирате от студ, ако гладът и жаждата не разкъсват вътрешностите ви с ноктите си… Ако гърбът ви е изправен, краката ви стъпват, ръцете ви се движат, очите ви виждат, а ушите ви чуват – още ли ще завиждате?

 Завистта изяжда най-вече самите нас.

Разтъркайте очите си, измийте сърцето си и оценете тези, които ви обичат. Не ги обиждайте, не ги критикувайте. С никого от тях не се разделяйте с лошо. Кой знае, може това да е последната ви постъпка и така ще ви запомнят…
    
Думата реформа единствено прикрива процеса на кражба на национално наследство.

NBOX.BG

loading...