Защо въобще не трябва да споделяте с другите радостта си?

Щастието – това е енергия, и когато тя ни обземе, е почти невъзможно да се съдържа. Но ако нещо ни е зарадвало, тогава ние смятаме, че със сигурност трябва да го споделим с другите. И колкото по-голяма е тази радост, толкова повече имаме нужда да говорим за това на някого, а по-добре – на целия свят.

Споделяйки своята радост, ние очакваме отклик от нашия събеседник. И той със сигурност трябва да е ентусиазиран. Друга реакция, очевидно, няма да ни устрои. И ако изведнъж някой отговори не на 100% по нашата измервателна скала, това може да ни доведе до объркване и дори до гняв. В крайна сметка приятелят е длъжен да се радва, когато ние сме добре! Ако не се зарадва, значи той не ни е приятел.

Винаги ли е необходимо да споделяте вашата радост?

Уви, нашият егоизъм не отчита, че трябва да мислим не само за себе си, но и за другите. Може би е по-добре да разберем как се чувства нашия приятел в момента?! Или може би сега няма време да сподели това, което сме му поднесли?! Или може би провокираме завист?!

Една моя приятелка ми каза веднъж, че наша обща приятелка била на почивка на много скъп курорт и на въпроса: „Как е там?!“, тя отговорила: „О, нищо особено! Не ми хареса кой знае колко. „

Аз казах, че, разбира се, това е много добре позната мантра на богати и интелигентни хора. Те знаят какво е завист не от слухове, и се борят да не я предизвикват в другите. Това е културно и хуманно по отношение на другите.

Защо да казвате на някоя позната, че новата ви рокля струва повече от целия и месечен бюджет? Може би по-добре е да се каже (ако ви питат за това!): „Не си спомням“, или нещо друго …

Некултурно е цял час да хвалите децата си пред семейство, което не може да има деца.

Съмнявам се, че е хуманно в подробности да рисувате своето огромно ново жилище на хора, чиито финанси са толкова малки, че дори не могат да позволят да плащат наем.

Защо да се хвалите със своя съпруг, ако вашата събеседничка няма семейство или в момента тяхното семейство е в криза?! Да, това е и опасно :) Ами ако момичето реши, че се нуждае непременно точно от вашия съпруг?

Проблемът винаги е в това, че ние мислим преди всичко само за себе си, но не и за другите.

Човек, който се намира на пътя на духовното развитие осъзнава, че всичко в този свят се променя много бързо и ние никога не знаем какво добро и какво лошо може да ни се случи.

Ето и една чудесна притча за това.

Един мъж срещнал в гората див кон и го повел със себе си.

– Охооо – казали съседите, какъв хубав кон – извади късмет!

– Не знам, късмет ли е или не е … – казал той,

Неговият син се опитал да обязди коня, който бил буен и го хвърлил на земята.

Той си счупил и двата крака.

– Ах! Какво нещастие! – извикали съседите – толкова е зле!

– Аз не знам добре ли е това или лошо – отвърнал мъжът.

Скоро избухнала война и всички здрави млади мъже били взети в армията.

Синовете на съседите също се включили във войната и загинали. А неговият син заради двата си счупени крака не го взели в армията.

– Добре е ти е на теб, – казали останалите без деца хора: твоят син е жив.

– Аз не знам дали това е добро или лошо – както и преди отговорил човекът …

Ние никога не знаем какво ни очаква зад ъгъла. Ние виждаме само точно толкова, доколкото е възможно, в съответствие с нашето съзнание и съответната ситуация.

Но без значение какво се случва с вас, не тръбете наляво и надясно. Добър приятел е този, който умее да слуша. Да говори за себе си всеки може. Ако искаме да поемем по пътя на развитието, ние трябва всеки път да се замисляме за това как да направим хората около нас по-щастливи. Не е необходимо да се организира пир по време на чума.

Споделяйте най-добре това, което са готови да приемат вашите роднини и приятели. Може би нашата голяма радост ще бъде за някой малка горчивина. И това не означава, че той е лош и завистлив. Това предполага, че ние сме безчувствени и некултурни.