По време на „студената война“ мрачният пророчески роман „1984“ от Джордж Оруел бе забранен в Съветския съюз, защото читателите възприемали романа като алегория на своя репресивен режим.
Разпространението на информация, злепоставяща съветската социална и политическа система бе престъпление. Кремъл прилага широко всички видове наказателни закони, за да затвори устата на дисиденти, активисти за правата на човека, религиозни лидери и различни групи, защитаващи независимостта в съветските републики. Подобни закони се прилагат за разпространението на книгата в Източна Германия, Полша и други страни от Източния блок.
Маас твърди, че властите трябва да имат правомощията да издават присъди и да вкарват в затвора за невярна информация в социалните мрежи.
Либералните демократи са дълбоко обезпокоени от дезинформацията, която подкопава основите на демократичните общества.
Джон Стюарт Мил твърди, че свободата на изразяване ще допринесе да има „спорове, в които се ражда истината.“ Но тази представа силно се изкривява, когато лъжи и дезинформация станат неразличими от истината.
Кошмарен сценарий, чието развитие е желателно да се избегне. Въпреки това, използването на законови мерки за борба с дезинформацията може би не е най-добрият начин за решаване на проблема. Не трябва да си спомняме времената на „студената война“, за да разберем какво се случва, когато правителствата са последна инстанция за истината.
И докато правителството на САЩ не може в рамките на Първата поправка да ограничава свободата на пресата, е ясно, че „невярната информация“ според разбирането на Тръмп много се различава от начина, по който я разбират неговите противници или медиите.
Забраната за подвеждаща информация може допълнително да подкопае доверието им в очите на обществеността. Дори повече, отколкото укрепването на официалните медии.