Mалко тъжен, но твърде поучителен анекдот

На  ТВ журналистка веднъж и разказали за  един много стар евреин, който  в продължение на много, много години, всеки ден, по два пъти ходил до Стената на плача  за да се моли. Тя решила да поговори с него. И когато стигнала до Стената на плача, тя веднага го видяла  да върви бавно с малки старчески стъпки към святото място.

Около 45 минути тя чакала, докато старецът завърши молитвата си, и когато той се обърнал и бавно, подпрян на бастуна си, си тръгнал, тя отишла при него за да направи интервю.

– Извинете, сър, аз съм Ребека Смит, от телевизията. Как се казвате?
– Мойсей Файнбърг, – казал той.
– Кажете ми, сър, колко години вече ходите до  Стената на плача за да се молите?
– 70 години, не по-малко.
– 70 години! Това е страхотно! Ще ми кажете ли за какво се молите на  Бога?

– Моля се за  мир между християни, евреи и мюсюлмани. Да няма войни и омраза между хората. Моля се, нашите деца да живеят в  безопасност и да станат хора, които се обичат помежду си и са отговорни за своите действия.
Моля се на Бог  политиците винаги да казват истината и да поставят  интересите на хората над своите собствени.

– И какво е вашето усещане след 70 години молитви?
– Усещането е, че аз говоря със стена!