Не искам Цветан Цветанов да преценява опасността от тероризъм, доказал е склонност да злоупотребява с власт, казва правозащитникът.
– Във вторник правителството „пусна” към парламента проектозакона за противодействие на тероризма. Спокойствие или страхове поражда той, г-н Екимджиев?
– Целта на всяка терористична организация и на всеки терористичен акт е да накара нормалните хора да променят начина си на живот, навиците си, да изневерят на ценностите си. Парадоксално е, че в България, без да има непосредствена опасност от терористични актове, (по думите на Румяна Бъчварова и Цветан Цветанов) нашите законотворци са готови да постигнат същия резултат, който целят терористите, а именно – страх!
Някой може да ме репликира, че подобен извод може да се направи и за антикорупционния закон на Меглена Кунева. Сравнението обаче, не би било коректно, тъй като в България от началото на мътния преход има повсеместна брутална, демонстративна и арогантна корупция, която не просто разяжда, а е оглозгала държавата и обществото.
При такъв реален проблем е оправдано да поемем риска от известно ограничаване на правата и свободите в сравнение с някаква въображаема и виртуална опасност от тероризъм в България.
Действително през юли 2012 година на летище Сарафово имаше терористичен акт, но той бе извършен от чужденци срещу чужденци, а в момента непосредствена опасност от такъв акт няма по думите на самата власт. Затова смятам, че абстрактната опасност и глобално повишеният риск от тероризъм, се използва и злоупотребява от едни хора в ДАНС, МВР и прокуратурата, за да ни отмъкнат конституцията със закон
– Какво най-много притеснява един правозащитник в този закон?
– Някои от разпоредбите в него са откровено мракобесни и навяват спомени за тоталитаризъм и диктатура. Предвижда се само при обосновано подозрение за терористична дейност хора да бъдат арестувани, въдворявани в определени населени места, да бъде ограничено тяхното свободно предвижване и т. н.
- Дадено е право на вътрешния министър и шефа на ДАНС да забраняват промени на местоживеенето, да се напуска страната, да се посещават определени места, да се притежава повече от един телефон, да се контактува с определени хора… Това е погром върху правата на хората.
- Предвидена е възможност при субективна преценка за опасност от тероризъм спецчастите да нахлуват в жилищата на гражданите, да отнемат колите им, а защо не и жените в някакъв момент.
- – Според Вас, какви трябва да са мерките срещу заплахите от тероризъм?
- – Държа да подчертая , че критиката ми към закона е насочена към онази част от него, която визира действия при опасност от терористична атака, а не за онова, което трябва да се предприеме при започване или при вече осъществен терористичен акт. В тези случаи наистина е необходимо да се предприемат остри мерки за неутрализиране. Тогава е разбираемо, че специалните сили за борба с тероризма – полиция, армия, ДАНС имат право ( за кратко време) да интервенират съществено в нашите права и свободи.
Но не искам да си представя хипотезата, при която например, Цветан Цветанов ще преценява дали е налице обосновано подозрение за терористична опасност и на база на неговата преценка, да бъдат игнорирани основни конституционни права, които и без това едва оцеляват в нашия не толкова успешен преход.
Неслучайно визирам Цветанов, защото в битието си на вътрешен министър той показа неадекватната си преценка и склонност да злоупотребява с власт.
Ще напомня поне шест – седем осъдителни решения на Европейския съд в Страсбург от времето, когато Цветанов беше вътрешен министър, и многозначителната констатация на съда, че държавата ненужно е използвала диспропорционална полицейска сила.
Всички знаем казусите „Гуцанов”, „Алексей Петров”, „Тенчо Попов”, „Цонев”, „Славов” и т.н., при които въоръжени и маскирани полицаи бяха използвани абсолютно ненужно!
На базата на този лош институционален опит и правозащитна памет, смятам, че е изключително опасно да се дава такова мощно оръжие, каквото е антитерористичния законопроект в ръцете на хора, които явно не са готови да го използват разумно и балансирано. Нещо повече, те са доказали склонността си да злоупотребяват с власт.
– Чуват се коментари, че няма да бъдат ограничавани нашите права, а правата на терористите
– Но логичен е въпросът – каква е гаранцията, че това ще е така?! Кой ще контролира дали този драконовски и мракобесен закон ще бъде използван само спрямо лошите, а няма да бъде използван целево срещу хора, които не се харесват на онези, в чиито ръце е този изключително мощен и силов ресурс.
Ако ние се откажем от своите права, ние се отказваме от обществения и парламентарен контрол, който се осъществява в парламентарната република спрямо изпълнителната власт.
Затова смятам,че гражданското общество, включително и медиите, трябва да реагират изключително остро, защото в опасност са не само правата и свободите ни, но и начина на живот и формиращите се цивилизационни европейски ценности. Съществува реален риск да дадем възможност на нашата незряла и необучена власт и държава да направи по- големи поразии с този закон отколкото въображаемите терористични актове. Практически – ако се откажем от правата си,ние може да превърнем държавата в тоталитарна терористична организация.
– В случай на злоупотреби с човешките права при прилагането на антитерористичния закон, ще могат ли гражданите да се обръщат към Съда в Страсбург
– Разбира се, че ще могат. Напоследък усърдно се напомня принципа, че Конвенцията за човешките права и свободи е жив организъм, че правилата й не са от камък , а от злато, в смисъл – гъвкави, и трябва да съобразяват условията на тероризма. Когато има непосредствена терористична опасност, каквато беше ситуацията през 70-те години в Западна Германия, Великобритания, Испания, бе допуснато законодателство, което в някаква степен ограничаваше правата на гражданите.
В същото време, в разгара на терористичните атаки, когато Великобритания практически беше в гражданска война с ИРА, Европейският съд постанови решение, че задържането за повече от 7-8 дни и прилагането на методите, при които не се причинява болка, но задържаните биват държани гладни, жадни и т. н., са неадекватни средства за изтръгване на самопризания. Известно отстъпление от правата на човека може да има, но пълното им игнориране, каквото предвижда българският проект е недопустимо.
Например, три години следене без съдебен контрол. Или, в продължение на три години органите ще могат да следят, без да се знае кой какво е слушал и с каква цел! Това е безобразие, при положение, че има решение на ЕСПЧ, което казва, че дори два и шест месеца са прекомерен срок
- – Как коментирате разпоредбата, че съдът може да събира доказателства и да преценява дали решението на службите за ограничения на човешките права е законосъобразно?
- – В същото време обаче е казано, че съдът в подобни случаи трябва да вземе своето решение незабавно. Това означава, че е ограничено правото на защита на засегнатия. Изискването за незабавност е системен проблем при прилагането на Указа за борба с дребното хулиганство, както и при мерките срещу футболното хулиганство. Довеждат човек , полицаите са свидетели, а задържаният няма време да си организира защитата, нещо което профанизира съдебния процес.
- – Записано е, че гражданите ще бъдат обезщетявани, ако бъдат засегнати от антитерористичните мерки, това знак за какво е?
- – Предвидена е само възможност, но за обезщетяване само на имуществените вреди и то по ред който ще бъде определен от Министерския съвет. Ако политиците, които говорят ,че са загрижени за правата на човека бяха искрени, щяха да предвидят много по- категорични текстове за възстановяване на всички вреди – и имуществени и морални. Това показва, че те просто искат да пуснат лошия дух от бутилката и оттам нататък ще възмездяват само разбитите врати и счупените прозорци. Но не и страха и унижението, които хората биха преживели, без реална опасност от терористични атаки.
Източник : http://defactolegal.bg
