Докато изпразваме България

Вчера давах кръв за мой роднина в ловешката болница. Докато пълнех банката дежурният лекар и оперативната сестра се стараеха да поддържат разговор с мен.

Тъй като научиха, че съм учител в Езикова започнаха да ми задават въпроси за училището, децата и образованието. Изговорихме и тревожното застаряване на професията и липсата на младежки ентусиазъм за попълване на освободените места. Съвсем естествено разговорът се насочи към лекарската професия. Отбелязах, че има видимо нарастване на интереса към обучението по медицина, но с намерение за реализация зад граница. Събеседниците ме подкрепиха.

Лекарят разказа за приятели и роднини, които практикуват лекарската професия в чужбина и никога няма да се върнат. Някъде между думите остана констатацията, че никой не желае да бъде лекар в България. В контекста отбелязах, че кадровият дефицит особено силно тежи на провинциални болници като ловешката. „Тук няма перспектива“ каза медикът и продължи, че като погледне болницата вижда да  работят все повече пенсионери. Отбеляза, че както вървим след време няма да има кой да ни лекува.

Ами то няма да има и кой да учи децата ни. Сякаш в подкрепа днес изключително качествена колега заяви, че чака с нетърпение 30-ти юни за да се пенсионира. Ранно!

Сигурен съм, че кандидатите за нейното място няма да са тълпа, а качеството ще е несравнимо. Та в моето училище в близките 5 години ще се пенсионират 15-20 души. Една четвърт от целия педагогически състав! Как ще ги заменим? Никой не иска да става учител. Как ще запълним дефицита от лекари, когато днешните пенсионери се оттеглят? Никой не иска да става лекар в Ловеч и България. Страдаме от дефицит на всякакви инженерни специалности, строителни специалисти. Малцина искат да се захванат с подобни професии тук в България.

Преди известно време се срещнах с мой ученик, който отдавна живее зад граница. Говорехме по много и различни теми и постоянно ме жегваше факта, че емигриралото българче говореше за „вашите политици“, „вашето правителство“, „вашето общество“. Хората не само, че не искат да бъдат лекари и учители, инженери и строители в България, Хората вече не искат да бъдат българи…

Ето това е проблемът на България и той няма нищо общо с актуалните злободневки като „стабилност“, патрЕотизъм“, „властолюбие“, „популизъм“, „простотия“, „корупция“, „рИформа“,“магистрали“, „обществени поръчки“… Заради тези кухи думички хората не искат да бъдат лекари и учители, строители и инженери в България. Заради износването им от политическа злоупотреба вече не искат да бъдат и българи. И ако продължаваме да я караме така не само, че няма да има кой да ни лекува и учи, няма да има кой да живее между Дунав и Родопите, Тимок и Черно море. Освен цигани, лузъри и самодоволни политически лапачи.