През 60-те години глобалистите започнаха да осъзнават, че светът не се променя достатъчно бързо, според техните представи, затова решиха да запретнат ръкави. През 1962 г. Нелсън Рокфелер призова към изграждането на Нов световен ред: ”Събитията в днешния свят изискват преминаването към нов световен ред, след като старият ред явно се разпада. На негово място ще трябва да се появи новият ред, който засега все още е в стадия на родилните мъки… Но може би по-скоро, отколкото го допускахме, ще станем свидетели на изграждането на основите на федералната структура на свободния свят”.
Безкасовото общество /в смисъл на общество без “кеш” или без пари в брой/, при това поднесено ни в комплект с „Матрицата“, съвсем не е нова концепция. Американският сенатор Франк Чърч заяви още през август 1975 г.: ”Ако се стигне дотам, че някой диктатор обсеби върховна та власт в страната, правителството вече притежава технологичната възможност да наложи тотална тирания. И тогава никой никъде няма да може да се укрие”.
Парите в брой ни гарантират уединение и анонимност, тоест, те бранят нашата свобода. Освен това ни осигуряват независимост. Защото ние, хората, все още сме в състояние да съсипем всяка банкова институция в света, ако решим едновременно да изтеглим влоговете си от тази банка и да я принудим внезапно да опразни сейфовете си (всъщност, ще съсипем само вложителите!). Парите в брой притежават и още едно изключи телно важно свойство: те са фундаментът на всеки вид децентрализация /както финансова, така и институционална/. Но властта отдавна е наясно, че за да може да ни следи, дебне и напълно да ни контролира, първо трябва да ликвидира парите в брой. Според моя дядо /офицер от контраразузна ването към КГБ/, още през 60-те години в КГБ са обсъждали план за въвеждане на кредитни карти във финансовата система на страната, за да се улесни проследяването на хората и парите им.
Както вече споменах в Трета глава /Конспирацията на Рокфелер и Тристранната комисия/, целта на движението за утвърждаването на Новия световен ред е да бъдат съкрушени децентрализиращите сили, дори и чрез елиминиране на много по-трудно поддаващите се на контрол независими държави /какъвто е в случая с държавите в Европейската общност/ и установяване на Единно световно управление, което да може да се грижи за самосъхранението си и да трае вечно.
Съветникът по въпросите на националната сигурност Маколвани твърди: Ерата на банкнотите и монетите вече клони към своя край, защото се задава новата ера на безкасовото общество. След като съвременните електронни кредитни и дебитни карти започнаха да изместват плащанията с пари в брой, вече може да бъде каталогизирана всяка финансова транзакция и съхранена в компютърната памет, за бъдещи справки. Хората, които ще управляват цялата тази система, само за един миг ще могат да ни лишат от парите ни. Потенциалът за тоталитарно изнудване и контрол е невероятен, обаче повечето хора дори не го забелязват.
През 1981 г. “Денвър Пост Сън” постави въпроса какво би станало, ако един ден имплантирани микрочипове заменят досегашните карти за самоличност. На 22 юни 1981 г. в този вестник можеше да се прочете следното: ”Чипът… ще бъде с диаметър на сачма от химикалка… ще се поставя на върха на игла (за еднократна употреба!), прикрепена към най-обикновена спринцовка, пълна с антибактериален разтвор ….може да се инжектира дори с опростените спринцовки, като онези за инсулин… ще се забива в тялото на човека /или животното/, ще бъде кодиран с 12-цифров уникален номер.
В един от броевете на лондонския “Дейли Мейл” от 1993 г. се появи илюстрация на цяла страница, показваща домакини от Европа, които плащат сметките си в магазина, чрез допиране на дланите си към компютърния екран на касовия апарат. Като историческо сравнение (за такъв вид реклама) може да се посочи, че през 1937 г., когато Съливан Голдман изобрети първата количка за пазаруване, той прибегнал до услугите на манекенки, за да демонстрират как работи неговото изобретение. Неговите клиенти в Оклахома били привикнали да мъкнат в ръце старите тежки метални кошници и просто не знаели как да се справят с новите, необичайни за тях колички за пазаруване. Затова страниците на списанията от 1937 г. редовно се запълвали със снимки на усмихнати модели от модните агенции, нагърбили се с ролята на модерни домакини, тласкащи пред себе си новите “удобни” колички, докато обикаляли щандовете и гондолите в универсалните магазини. Днешните списания ни предлагат друг вид, също така усмихнати, лица на домакини, снабдени с “толкова удобните” микрочипове, имплантирани под кожата им.
През август 1998 г. Би Би Си отрази подобаващо първата в света операция по имплантирането на микрочип на човек.
– със съкращения от книгата “Истината за клуба Билдерберг”- Даниел Естулин
