Великият цар повикал мъдреците си. Той им казал:
– Измислете за мен изречение, което да ме умиротворява. Когато съм тъжен, то да ми носи радост, а в моменти на щастие да ми напомня за тъга. То не трябва да бъде прекалено дълго, защото искам да го нося винаги със себе си.
Мъдреците се посъветвали за царската заповед и се отдали на дълбок размисъл.
Накрая те се върнали при царя и му поднесли една малка кутийка.
В нея имало един пръстен, на който били изписани следните думи:
„И това ще отмине.“
