Терористичната групировка „Ислямска държава“ контролира по-голямата част от петролните находища в Сирия.
След като терористите постигнаха значителен успех и успяха да завладеят такъв стратегически актив, като петрола, за тях възникна необходимостта да изградят система за доставка и преработка на суровини за последваща продажба.
Основният обем петрол, който попада в ръцете на ИД, се добива на територията на сирийската провинция Дейр ез-Зор. Както е посочено в документите, попаднали в ръцете на журналистите от Financial Times, средно на ден на тази територия се произвеждат около 34 – 40 000 барела.
В допълнение, бунтовниците контролират и находището Кайяра, близо до иракския град Мосул. Според експерти, обемът на производството му е не повече от 8 000 барела.
Общият обем на „черното злато“, което се добива в областите под контрола на ИД, е неизвестен за експертите. Това се дължи на факта, че нивото на производството след превземането му от бунтовниците, е паднало значително като резултат от разрушаването на инфраструктурата, липсата на технологии и неспособността на терористите да наемат квалифицирани работници.
Независимо от това, те продължават да обезпечават ИД с петрол, приходите от който се използват за по-нататъшно финансиране на терористични дейности.
Цената на барел петрол, който реализират екстремистите, зависи от неговото качество. В някои области цената е само $ 25, а редица находища в Сирия, носят по $ 40 за барел. Като цяло, според експерти, ИД прави продажби на петрол за $ 1,53 милиона дневно.
Един от основните митове за ИД е финансовият и модел, основан на износа на петрол към съседни държави. Financial Times пише, че ИД получава основния си приход от продажбите на петрол на вътрешните пазари.
Фактически сделките се сключват на мястото на добива на петрол, където постоянно има независими търговци, които купуват целия обем на „черното злато“ за негова последваща продажба.
Това е доста организирана система, сирийските и иракските търговци изпомпват целия петрол в танкери, които са на пристанища, максимално близки до производствените зони.
Търговците имат няколко начина да правят пари от закупения петрол:
– Транспорт на петрола до най-близкия завод, където го преработват, след което готовото за употреба гориво отново се доставя на „борсата“ в близост до находището на петрол;
– Продават петрола на петролни търговци, които с малки коли го доставят на бунтовниците в северната част на Сирия или Ирак;
– Опитват да реализират петрола на големи рафинерии или да продадат целия обем на вътрешния пазар, най-големият от които е разположен на сирийско-иракската граница в района на град Ал Каим.
Повечето търговци предпочитат да използват първия вариант, тъй като е по-малко рисков и им позволява да печелят допълнително по $ 10 на барел.
По-голямата част на рафинериите, които се контролират от ИД, са разположени в източната част на Сирия, няколко фабрики са разположени на контролираните от ИД територии в северозападната част на страната, но качеството на тези продукти е изключително ниско.
В повечето случаи петролът се рафинира в бензин и мазут, но поради факта, че повечето от рафинериите не могат да произвеждат висококачествени бензини, основен продукт, който се търси сред местното население, е мазутът.
Трябва също да се отбележи, че в момента повечето от рафинериите са мобилни установки, сглобени от подръчни средства от местните жители, тъй като големите рафинерии, притежавани от бунтовниците, са били разрушени при въздушни удари. Собствениците на мобилни рафинерии вече са сключили дългосрочни договори с екстремистите за рафиниране на нефт.
Освен това в медиите има информация, че ИД имат няколко танкера, с които организират директна доставка на нефт към все още действащите големи петролни рафинерии.
