Сюжетът на филма -катастрофа „След утрешния ден“ е възможен и в реалния живот?

Учен от университета в Саутхемптън е подготвил научно изследване на климатичния сценарий, представен във филма – катастрофа „След утрешния ден.“

Във филма от 2004 г. глобалното затопляне е довело до рязък срив на океанската термохалинна циркулация, известна също като Големият океански конвейер. Това води до катастрофални събития, като например торнадо, които унищожават Лос Анджелис, наводняват Ню Йорк, и до замръзването на северното полукълбо.

Въпреки че научната достоверност на филма е била критикувана от климатолози, сценарият за внезапен колапс на океанската термохалинна циркулация, като последица от антропогенното парниково затопляне, никога не е бил считан за един от модерните модели на климата.

Използвайки германския климатичен модел ECHAM в Института Макс Планк в Хамбург, професор Сибрен Дриджфхаут е установил, че ако глобалното затопляне и сривът  на океанската термохалинна циркулация се случат по едно и също време, през следващите 20 години Земята ще се охлажда, а няма да се затопля. След това глобалното затопляне ще продължи, сякаш нищо не се е случило, но средното изменение температура ще е около 0,8 ° C.

Професор Дриджфхаут казва: „Земята ще се възстанови след срива на океанската термохалинна циркулация за 40 години. Глобалното затопляне ще продължи със сегашното темпо, но на а района на източната граница на Северния Атлантически океан (включително Британските острови), ще им трябва повече от един век за да се нормализират температурите. „